Новозаветните книги представят пред нас единственото и съвършено откровение(себеразкриване) на Бога в личността и делото на Иисус Христос. В своето уникално съдържание на Новия Завет не предава само исторически или биографични сведения, нито разпространява нови вярвания или задоволява религиозното любопитство. Йоан 20:13. Тъй като Новия Завет засяга вярата и спасението, чрез Иисус Христос, за това и Неговото Слово е дух и живот. В резултат на това разбирането на това слово в процеса на Херменевтиката и тълкуването, изисква и други специфични, духовни и жизнено важни условия. Към тях спадат приемането на специфичната природа и действието на Божественото Слово на Новия Завет, т.е. неговата боговдъхновеност със всичките последствия или особености, които това приемане налага. Тази специфична природа и действие на Новия Завет, откриваме вътре в самия него. Разполагаме с ценното богословско и егзегетическо предание на Св.Отци и учители на Църквата, които били отлични познавачи на Новия Завет и просветени негови тълкуватели. С тяхна помощ можем и ние днес да узнаем и изразим духовната дълбочина и красота на библейското учение.
Новозаветната херменевтика – разбирането на библейското слово, да разберем Новия Завет в неговата по-далечна перспектива – жива вяра в Христос и спасение в Неговото име.
I. Природа и действие на библейското слово.
Що се касае до съдържанието на Новозаветните книги, те представляват припомняне, тълкувание и предсказание на историческото благовестие за Личността и Делото на Иисус Христос. Това обаче не означава, че Новия Завет е обикновенно свидетелство. То е не само писменото свидетелство на служителите и очевидците на Словото, но и оживотворяване на живота и делото на Иисус Христос в живота на човека и света. Новия Завет е и действие, енергия на събитията които описва. В този смисъл в Новозаветните книги това благовестие е наречено Слово Божие, което е Сила Божия за всеки вярващ. Новия Завет със своето богато и многообразно съдържание се стреми към началата, преминава отвъд историческия хоризонт на буквата, за да узнаете, че имате живот вечен.
Това се осъществява само в онези, които се покаят, повярват и изповядат Христоскато Син Божий, нарекът се с Неговото име, като единствена възможност за живота и спасението, приемат животворящия Му Дух и заедно образуват Неговото тяло Църквата.
Става ясно, че писмения текст на Евангелията няма основополагащо значение. Новия Завет като книга, а главно събитията имат значение, които Новия Завет възпоменава, тълкува, предсказва и тяхните действия са определящи. Тази динамика на Евангелията създава Новия Завет, Божието Слово което „прибъдва во веки” . това богато изпълнено с живот Евангелие, радикално отличава Новия Завет от всяка друга книга на човешката история. Това се потвърждава от съдържанието на неговите книги и от тяхната писмена форма. Събитията, които описва Новия Завет не се дължат на човешка инициятива, нито за тях са допринесли човешки разработки или исторически съвпадения. Тези събития се дължат изключително и само на Бога, Който се намеси с абсолютна свобода и неизказана любов във относителността на историческия живот и изпратил в света, като съвършен човек, предвечното Си Слово и Който осъществява от тогава на сетне чрез Него делото на спасението със силата на Своя Свети Дух. Бог също така избрал и определил някои личности, за да съдействат за Божия план за спасението. Сам Бог ги посочвал винаги за историческата им дейност и ги подкрепял със силата на Светия Дух, за да я изпълняват. Бог използвал човешките и естествени ресурси в служба на новото благовестие. Записването на тези божествени действия става със светлината и грижата на Светия Дух. Както подчертават Светите Отци между извършените от Бога събитияна Откровението и тяхната писмена форма съществува хармония. Литературната форма на книгите на Новия Завет и условията на тяхнато съставяне не наподобяват на някои други текстове от човешката история, т.е. както според съдържанието, така и според формата си книгите на Новия Завет се явяват нови творения и изключително явление в историята на световната литература и човешкия дух. Тази важна структурна особеност създава сериозен проблем относно разбирането и тълкуването на Новия Завет, неговата диахронична сила и жизнеспособност. От друга страна обаче, книгите на Новия Завет се дължат на перото на определени исторически лица и конкретен темпорален период. Отразяват историческите, обществените, политическите, духовните, културните и религиозните условия на епохата. Свидетелстват за близките учения. Написани са на определен понятен за времето език. От тази гледна точка книгите на Новия Завет са литературни текстове от миналото и имат връзка с тогавашните исторически условия. Като такъв текст, Новия Завет трябва да се разбира и в рамките на епохата си. Тъй като книгите на Новия Завет благовестват за извършени от Бога събития, ясно е че тяхното тълкуване има връзка с целта, която Сам Бог искал да осъществи чрез тях. Съгласие с вътрешната перспектива, съдържание и действителност на Евангелието на Новия Завет, неговият човешки и исторически елемент е относителен и следователно не трябва да бъде безусловен. Новозаветните книги са глинени съдове, които съдържат необикновено съкровище(ап. Павел), те са условната среда която описва контурите и очертанията на истината. Литературната форма и външните обстоятелства, Светите Отци наричат „човечество на Новия Завет”, а средството и инструментът чрез който се разкрива и проявява е божественото и духовното на Новия Завет. Нещо повече! Колкото повече буквата и историята отстъпват, толкова повече духът придобива надмощие. В това отношение иследователат на Новия Завет трябва да е много внимателен, тъй като е базисна предпоставка за разбиране на Новия Завет. Ап.Павел ІІКор.3:6;4:18. Историческите сведения в Новия Завет, са съвпадението и предварителната подготовка за изучаването му. Неговата особена цел се отнася до живота и действието на Духа и се разпознава по духовен начин. При тази основна предпоставка можем да определим своеобразната природа на Новия Завет. Като боговдъхновен текст Свещеното Писание не е просто писмено изложение на вечни божествени истини, които изчерпват Божественото Откровение. Това гледище превръща отчайващо Свещеното Писание в закон(на запад). Нарича се древен обективен критерий за Божественото познание и спасение. Свещеното Писание обаче говори за исторически спасителни събития, които Бог извършил. Те са първостепенни. Писмената форма на Божественото Откровение е второстепенна и отговарят по подходящ или съответстващ начин на Божествените събития. Важнят момент е в съгласието между буквата
Няма коментари:
Публикуване на коментар