Новозаветна Херменевтика - 08.04.08 г.

Личността на Иисус Христос

На Халкидонския събор през 451г. е определено как са съединени двете Природи в Богочовека Христос – Неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно. Съществуват моменти в развоя на христологическото предание.

1.     Новия Завет, а и Св.Писание.

Като  цяло Новия Завет като текст и свидетелство се явява следствие и подтвърждение на въплъщението на Божието Слово. Както пишат църковните писатели „преди да се въплъти Божието Слово било невидимо, неосезаемо и неописуемо.” С историческото си въплъщение Божието слово станало видимо описуемо и осезаемо в неразрушимо и неслитно единство със своята Божествена природа. Следователно, когато отнесем този христологически анализ към богословието, текста на Новия Завет има отношение към тази видима историческа и осезаема форма на въплътилото се Божие Слово, която  същевременно се явява разквиване и подтвърждение на Божествената Му Личност. Ако Иисус Христос е действал само като човек , тогава не бихме познавали божественността Му и обратното, ако Той е действал само като Бог, тогава не бихме познавали човечеството Му. Това отношение между божеството и  личността на Христос определя начина на тълкуване на Новия Завет. Ако разбираме Новия Завет само според историческите условия и обстоятелства (т.е. като разказ), тогава бихме пренебрегнали неговото духовно измерение и обратно, ако търсим в Новия Завет само божествения елемент, бихме подценили човешкия. Чрез книгите на Новия Завет  ние познаваме( се срещаме) с истинския човек и истинския Бог Иисус Христос , неслитното и неразделното единство на двете Му природи (божествената и човешката). Следователно  Новия Завет като цяло разкрива целия Христос. Новия Завет е икона на Неговата Богочовешка Личност. По този начин целта или смисълът  на Свещенно Новозаветните книги  съвпада с целта на въплъщението на Божието Слово.

2.     Както Личността на Христос, така и Свещенното Писание, според Св.Отци има две природи: човешка(историческа) и божествена(духовна).

Писменната форма на свещения текст, отговаря на човешката, а в богословския смисъл на божествената форма на Христос, въздига и подтвърждава Неговата божественост. По същия начин и Божественото Писание  въздига и подтвърждава Неговата божественост по – нагоре  и го подтвърждава. Писмената форма води нагоре към духовния смисъл и го подтвърждава следователно Св.Писание трябва да  се тълкува в тази двойна перспектива.