четвъртък, 19 май 2011 г.

Новозаветна Херменевтика - 20.05.08г.

Църковни условия на библейското тълкуване.

Както пишат Св.Отци в своите съчинения те тълкуват само Свещеното Писание според условията които самото Свещено Писание предполага. Това предполага боговдъхновеността на Св. Писание, приемането на боговдъхновеността, както и резултатите от това приемане. Напрактика когато тълкуват библейския текст, Светите Отци се стремят към разкриване, разпознаване, опознаване, познание и действие на събитията, които открива Свещеното Писание, това е и нрайната цел. Тези събития се актуализират и преживяват от вярващите в живота на Църквата. В този смисъл целта на Свещеното Писание съвпада с целта на Църквата, следователно живота и вярата на Църквата действат като вяра и критерий на Църквата. И така преди всяко четене и тълкуване на текста на Свещеното Писание има значение, призоваването на Христа и светлината на Светия Дух, т.е. чрез молитвата вярващия се подготвя за общение с Господ и приемането на освещаващото действие, благодат на Светия Дух. Тук става дума за същия Дух Светий, който ръководил написването на свещените книги и който сега напътства и осветлява ума в тяхното правилно тълкуване или както казват Светите Отци „И тълкуването на Свещеното Писание е нужно да бъде Боговдъхновено, за да може вярващия да достигне до истинското разбиране на целите на Божествените Тайни. В това се състои молитватаВ Църквата, която молитва се чете преди четенето на Евангелието. На първо място Светите Отци и тълкувателите на Църквата винаги поставят горещата молитва. Второто друго условие за което пишат е правилната вяра(ортодоксия) и дори на първо място правилното вярване в Божествената Троица. Св. Григорий Нисийски нарича „правилен догмат на вярата или правило в благочестието”. Тази вяра, разбира се, която съществува в Тълкуванието на Свещеното Писание е формирана авторитетно от съборите на Църквата, а също и от Православните Отции тази правилна вяра е въведена в богослуженото предание и практика на Църквата. Следователно, тъй като правилна вяра се съхранява , проповядва и живее в Църквата, очевидно това предполага живото участие на тълкувателя в нейния живот. Има запазено тълкувателно предание на Светите Отци. Познаването на текста е храненето на ума с екзегетическото проповядване на на Св. Отци. Светите Отци считат тълкувателното предание на Църквата за изключително важно и постоянно, прибягват до неговото богатство при неговото тълкуване. Това тълкувателно предание известява, предава, съобщава волята на писанието. Това предание е продължаващия полъх, дихание на Светия Дух в живота на Църквата. Никъде в съчиненията на Светите Отци , те не предполагат твърдения за окончателното и лкуване. Аскетис – упражнение предполагащо висок духовен опит и духовна светлина, и е главно постоянно средство за изправяне на православния мироглед. Поради тази причина на петошестия Вселенски събор през 692г. в своето 19 правило се отбелязва, че „Ако се засегне някое трудно място в Свещеното Писание, тълкувателите да не го изявяват друго яче, освен както са го изложили светилата и Отците на Църквата. Еднакво важно условие за тълкуване на Свещеното Писание е богослужебното предание и живота на Църквата. Ценен е животът на Църквата: Богословието на Светите Отци, Богослужението, Химнографията, Иконографията, каноните, аскетическото предание на Църквата. Всичко това представлява тълкуване и актуализиране на Свещеното Писание в съвремения живот с многообразното си църковно предание и писание.
    Църквата е определила и формирала определено аскетическо тълкувание. Свети Атанасий Велики: „ За изследването и познанието на истината според Писанието е потребен добър живот, чиста душа и добродетелност, според примера на Христос, защото без чиста душа и подражателен на светиите живот не е възможно да се разберат словата на светиите, т.е. познанието и разбирането на човешкия род предполагат действие на подражание на светия живот на неговите подражатели, защото само когато човек участва в живота на Църквата може да навлезе в най – дълбокия смисъл на техните слова, както са го разбирали те. Който желае да разбере ума на богословите, длъжен е предварително да изчисти и измие душата си,  предварително преживее, за да може да разисква по тяхно ръководство ставането и да разбера разкритото на тях от Бога. Живото и правилно тълкуване на Свещеното Писание се явява дело и функция на Църквата, която накрая търкува и благовествува Божието Слово, посредством вярващия тълкувател. Само като църковно – библейското тълкуване достига по далечната си цел обожението на човека(Благодат). В този смисъл в библейското тълкуване се явява величествен духовен процес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар