Боговдъхновеност на Свещеното Писание.
Особено важен белег, който определя изключителната природа и действия на свещените писания, специфичните условия на неговото разбиране и тълкуване, както и правилният метод и Боговдъхновеността.
Нейното приемане и полагането на последствията от това приемане е условие за признаване на Библейското Слово като Библейско Откровение. Следователно боговдъхновеността радикално различава Свещеното Писание от всеки друг писмен текст на човешката история. Боговдъхновеността е трайно предание на самия Нов Завет за разлика от елинизма и юдаизма. За боговдъхновеност на Свещеното Писание свидетелстват всички църковни писатели и Свети Отци. Две са класическите места на които се позовават. Първото е от ІІТим.3:16 „всичкото писание е Боговдъхновено...” и второто място на което се позовават църковните писатели е ІІПетр.1:21 „Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но Дух Светий...”. съществуването на Свещеното Писание се дължи изключително и само на Божието вдъхновение, дихание и благодат, Сила Божия(енергия) и те единствено правят Свещеното Писание живо Божие Слово. Боговдъхновеността не засяга само разумната дейност на автора, а цялото му битие, цялото му съществуване. Тя се явява събитие на Божията грижа(христофания) или пребиваване на Светия Дух у вярващите и у свещените писатели, което издига човешките биологични функции на по – високо ниво и осветлява целия човек. Следователно боговдъхновеността не е временно състояние, а постоянна жизнена връзка с личния Троичен Бог. В този смисъл тя не е временно магическо обсебване, както в елинистическата епоха. Тази непосредствена връзка на свещените писатели е личния Бог(трити Лица) изключва всякакво разбиране за механична боговдъхновеност. Свещените писатели съдействат, явяват се съработници на Светия Дух в разбирането и записването на Божественото Слово. Това съдействие не поставя в опасност истинността и авторитета на Божествената истина, защото в процеса на създаването на писменото слово, Светия Дух очиства и просветлява ума, така че св. писател успява да разбере правилно, да оповести или да запише по подходящ начин Божествените смисли. Човешкият ум не само не се отменя, а обратно издига се на нивото на съответното му качество на Ум Христов, т.е. става възприемчив за Божествената енергия(действие) без да изгубва вродените си качества. В тази връзка Св.Максим Изповедник казва:”Умът Христов се явява у нас не според загубване на мисловната сила, не като допълнителен ум у нас, нито като преминаващ според природата в нашия ум, а като принадлежащо качество на нашия ум очистващ способностите и сам по себе си носещ енергия(действие)” т.е. свещеният писател участва по благодатен начин в истината, която записва, чува и вижда лично.
Въпреки това, вдъхновението на Светия Дух не открива на свещените писатели пълнотата и съвършенството на Божествената истина, която е непостижима за човешкия ум , но отговаря на безграничните предели на човешката природа т.е. до мярката до която тя може да навлезе в Божествената мъдрост. Следователно св. писатели по-скоро покриват славата на божествените реалности и призовават вярващият чрез светлината на Св. Дух и по пътя на личното очистване, борба, подвизи и той да се издигне до духовното съзерцание на библейските истини.
Следователно боговдъхновеността не се явява просто приложение на определени литературни принципи, а представлява главно и предимно дар на Светия Дух, Който вдъхновил и св. писатели. Ако в Св. Писание съществува само граматически или исторически смисъл, тогава боговдъхновеността би била излишна. От друга страна с приемането на боговдъхновеността, с приемането на факта, че Свещеното Писание е боговдъхновено, Светите Отци аргументират и научното изучаване на Свещеното Писание, понеже според тях, във всяка буква и във всяка дума на свещения текст се съдържа божествена мъдрост. Що се отнася до съдържанието на боговдъхновеността, Светите Отци формулират гениален въззглед, който остава безпогрешен пътеводител в библейското тълкуване. Те приписват боговдъхновеността не толкова на писмения образ, писмената форма на Откровението, а на събитията, истините, които се благовестят, т.е. Откровението, това са спасителните исторически събития, които Бог извършва по собствена инициятива(волеизволение), чрез Христа в Светия Дух, заради безпределната си любов към човека и света. Именно тези исторически спасителни събития са първостепенни и чрез тях Бог спасява човека, а не чрез писменото им повествувание, писменият им израз.
Когато четем или тълкуваме библейския текст винаги търсеното е божественото действие. По далечната цел на Свещеното Писание е живото общение с Бога и личността на Христа. Божественото познание(богопознание) е подобно на озаряване, подобно е на светлина у вярващите и има връзка с получаването на Светия Дух при Тайнството Свето Кръщение. Това обача не е външна намеса на Бог в човешкия ум, намеса която го променя, а въздигането на човешкия ум на нивото на божественото действие, когато той става близък и изпълнен с Божия Ум. Тук става дума за възтановяването на човешкия ум до висините на едемския. По тази причина чрез Светото Кръщение всички вярващи стават богонаучени, стават Божии чеда и имат възможността да бъдат озарени с Божия блясък, да бъдат съсъди на Божиите благодатни действия. Въпреки това, много кръстени вярващи остават необразовани, умаловажават важността за техния живот, действието на Светия Дух и вместо Него се привързват само към човешките условия на познания. Противоположни на тях са светците, които жадуват за Божествената Светлина, които постоянно се очистват чрез Божествената благодат от човешките страсти, приемат факела на Светия Дух и виждат с духовните си очи красотата на Божествената Мъдрост. Следователно светостта като дар и опитност(преживяване) на Светия Дух има връзка по същество с Боговдъхновеността и е необходимо условие за за библейското тълкуване. Да се докоснат до Божествените смисли, да усетят Божествената енергия.
Препоръчителна литература:
· „Православната духовност” от Иротей Влахос – превод от Мариян Стоядинов
· „Библия, Църква, Предание” о. Георги Флоровски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар