Тълкувателен метод на Св.Отци на Църквата.
Изхожда според преданието на Св.Отци и е свързан с „богочовешкия” характер на Свещеното Писание. Така че изворът на правилен тълкувателен метод според Светите Отци е неразривно свързан с начина на тълкуване. Относно важността на този въпрос, именно изборът на правилен тълкувателен метод, в съвремените изследвания съществува сериозно недоразумение. Обикновено тълкувателите съсредоточават вниманието си по отношение на въпроса за правилен метод(Как разсъждават Св.Отци за този метод?) Пример: Св.Максим Изповедник и неговото тълкуване на някой си Таласий.
Вниманието на изследователите се съсредоточава върху двете големи екзегетически школи: Александрия и Антиохия – и освен това големите изследователи поддържат строгото разграничаване и дори противопоставяне на методите им и разделя Св. Отци на два лагера. Александър се свързва с мистическия или алегорически метод на тълкуване на Свещеното Писание. Антиохия с историчиския или типологическия метод на тълкуване(типос-предообраз).
Традиционно алегорията (алегорическия метод) се счита за произволно търсене на някакъв скрит, вечен и неисторически смисъл зад буквата, който действа, функционира като знак(синио-код), т.е. това е методът на мистиците които в своя смисъл се издигат в мистическо съзерцание. По този начин се пренебрегва историческия хоризонт на Божественото Откровение в рязко противоречие със Св.Писание и връзка с действителността. Типологическият метод изхожда от историческата перспектива на библейските повествувания, предполага историческо разгръщане на времето и разкрива движещите сили в историята. Трябва да се отбележи, че строгото разграничаване и противопоставяне на тези два метода на тълкуване е съвършенно непознато в екзегетическото предание на Църквата.
Според отеческото предание, алегорията е специфичен вид образ на библейския смисъл, който се намира в тясна връзка с така нареченото духовно съзерцание на Писанието(теория). Алегорическият смисъл се търси главно зад метафори, загадъчни думи или изрази. Този смисъл се подсказва също в аритметични съчитания, различни форми на живот, наименование на лица или представяне на животински лица, географски места и други. От този ъгъл перспективата и гледката на Свещеното Писание Светите Отци се стремят да приспособят загадъчния и скрит библейски смисъл към нуждите на благовестието, проповедтта, пастирската мисия(грижа) и възвестяването за спасението. От друга страна типологическия смисъл предполага историческата връзка между едно първоначално и дейсвително събитие или лице и един следващ образ или подобие които се изпълняват на по – висше ниво и дори надвишава оповестеното в свещения текст като Писание.
Когато говорим за Светите Отци и учители на Църквата, трябва да подчертаем, че те не приписват особенно значение и предпочитание на тълкувателния метод. Главният, полезен смисъл на тълкуването според тях е този, който е съгласен с целта на Писанието без оглед с кой метод той се извлича. Така не е чудно, че смятаните за представители на алегорическото и мистическото тълкуване александрийците Св.Климент и Ориген първи полагат основите на високото тълкуване на библейските текстове. По същия начин и антиохийските екзегети не отхвърлят духовното и мистическо тълкуване. Следователно не може да се поддържа радикалното диференциране на двете тълкувателни школи в древната Църква и техните последователи да се разделят на алегорици и историци.
Решаващо значение за подбора на правилния тълкувателен метод има органическата връзка между Свещеното Писание, Личността и делото на Господ Иисус Христос. Тълкувателният метод според тях е винаги открит въпрос и неговия правилен избор се диктува от целта на тълкуваното място. Следователно историческият или духовният смисъл на Св.Писание които търсят Св. Отци не говори за два различни метода на тълкуване, а има отношение към двойната природа на Свещеното Писание. Библейското слово има човечество и то съответства на граматическия-исторически смисъл. Библейското Слово има минало, което се разпространява в първообразите и примерите на Стария Завет(Типология, типологически смисъл). Библейското Слово има Божество, което се загатва чрез духовния мистически смисъл. Библейското Слово има настояще, което се открива чрез нравственото(етическото-тропологически смисъл(поведение, начин на държание)) и мистагогическо(богослужебно тълкуване). И накрая Библейското Слово има бъдеще, което съответства на есхатологическото съзерцание или виждане. В този смисъл Библейското тълкуване на Светите Отци на Църквата отговаря на общото измерение на Божественото домостроителство (икономия-икос+номос) и засяга (библейското тълкуване) единствеността (неповторимост), безусловността на Господ Иисус Христос в историческия живот на вярващите и света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар