Кое място не се освети, чрез твоите молитви, свети, коя Църква не се освети, чрез твоите слова?
(Из старобългарската служба за св. Климент)
Възлюбени в Господа, братя и сестри!
Ето възсиява днес пред нас светозарната памят на нашия блажен учител Климент, просветител на славянския род. Със своето благочестие и красота той изгря като слънце, просвещавайки целия свят, чрез зарите на Триипостасния Бог. Този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство.
Още от младини, той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене на псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. Този велик наш отец и светилник на България беше по род българин. Както Самуил, той от майчина утроба беше избран от Бога и още като дете обикна богоугодния начин на живот. Обикнал отшелническия и девствен живот, какъв ли вид на добродетел не извърши, какво ли средство не измисли против страстите?
От млади години следвайки по този начин Божествения Закон и живеейки според Евангелието, най-сетне стана сподвижник на водачите и водач на целия български народ в благочестието. След като божествените наши учители Константин Кирил Философ и Методий се преселиха в по-добрия живот, лукавият враг подучи немското духовенство да прогони техните свети ученици. Климент, Наум и Ангеларий за България копнееха, само за нея мислеха и се надяваха тя да им даде покой. Пътувайки със сал по Дунава те стигат до българските земи и благоверният Борис, изпълнен с божествено желание и ревност, им осигурява всичко необходимо за тяхната проповед и книжовна дейност.
Блаженният Климент бива изпратен за учител в Главиница, през това време той обучава около 3500 души за свещеници, а след 7 годишна дейност става пръв епископ на Велика, проповядващ на славянски език.
В Охрид изгражда божествени храмове и основава манастира св. вмкч. Памтелеймон.
Но кое ли място не се освети, чрез неговите молитви? Коя ли Църква не се освети, чрез неговите слова?
Той, като гръм прогърмя със святото си учение от изток до запад, сияейки, като слънце с пресветлите си зари. Докато беше още жив, богомъдрият Климент се отдаваше там на аскетически подвизи и като от небесен и висок светилник разпръсваше лъчите на това учение сред учениците си.
Кагато се пресели в радостния живот, сред блажените, той остави светия си гроб като безценно съкровище за нас. Той ни остави паметници и свещени книги в Охрид и собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се уважават от целия народ, като написаните от Бога Мойсееви скрижали. Понеже, тогава целият български народ още не беше просветен с кръщение, той доведе всички до богопознание със своите боговдъхновенни поучения и превърна грубостта на мисълта им в благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.
Написа цялото Боговдъхновено Писание, Похвални слова за мъченици, Жития на богоугодни светци и свещени песни, на които с усърдие научи по-способните от учениците си, а достойните от тях издигна и до свещенически сан. Така, чрез собственото си усърдие превърна непросветения народ в свят народ, като извърши апостолско дело и заради това беше удостоен с апостолска благодат.
Когато пък настъпи времето на неговото отхождане, той смеси последните си прощални думи с наставления и напътствия, помоли се за скърбящото си паство и се пресели с радост при Бога, за Когото силно копнееше. Господ го прослави след смъртта му и раклата на неговите мощи е неспирен извор на чудеса. Слепи проглеждат, глухи прочуват, хроми прохождат, безнадежни си отиват с благодарност и утешение.
За това преблаженни, отче Клименте, облажаваме твоите устни, от които се изля духовна радост за всички нас!
Облажаваме твоя добродетелен език, чрез който, зарята на Троичния Безначален Бог изгря за нашия народ!
Облажаваме твоите движими от Бога пръсти, чрез които се написа за нашия народ свобода от греховното иго!
За това, елате всички, днес да почетем украсата на Църквата, молейки блаженият Климент да не забравя своето стадо, мир и милост да изпроси за нашите души!
Амин!
Използавана литература:
1. Велинова, Вася. Климент Охридски учителят и творецът. С, 1995
2. Тържество на словото – съст. и ред. К. Иванова и Св. Николова. С, 1995
3. Христоматия по старобългарска литература – съст. и ред. П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова. С, 1974
Няма коментари:
Публикуване на коментар