Всеки по – задълбочен размисъл върху християнството спонтанно се насочва към морала. Асоциациите в обратен ред възникват, когато говорим за основни етически принципи и ги свързваме с християнството. Връзката между християнството и морала е естествена и логична. Тя се разкрива в няколко религиозно – нравствени направления: 1. Представителите на първото направление казват, че моралът не е свързан с религията и автономната нравственост не се вмества в границите на християнския морал. 2. Представителите на второто направление редуцират нравственото съдържание на религията в няколко морални принципа. 3. Третото направление не споделя крайните позиции на привържениците на другите две направления. Те не определят религията и моралът като несъвместими, но също не ги възприемат и като съдържателно тъждествени области.
I. Същност на религията.
Понятието “религия” има латински произход (= religio). Според Цицерон то произхожда от глагола “relegere”, който означава отделям нещо на страна; отдавам на нещо особена почит и внимание. Поради това той определя религията, като благоговение пред нещо тайнствено и неизразимо, а религиозни нарича онези хора, които основно и многократно са обсъждали и обмисляли онова, което се отнася до почитанието на боговете[1].
Според Лактанций думата “религия” произхожда от глагола “religare”, което означава свързвам, съединявам. Той я определя като съюз (връзка) на човека с Бога, отдаване справедливото и необходимо почитане на създаващия ни Бог, насочва вниманието ни само към Него.
Блажени Августин предава по – друго значение на думата “религия”. Той я извежда от глагола “reeligere” – възсъединявам, възстановявам нарушената връзка. “ Бог, казва той, е източник на нашето блаженство, цел на всичките ни стремежи, затова когато Го намерим, особенно след като сме Го загубвали, ние с любов се стремим към Него и в Него намираме успокоение”.
В своята характеристика на религията, бл.Августин я отъждествява с философията като стремеж към мъдростта, свързва я с нея като познание, което се стреми към единството на всички неща. В този порядък на мисли религията, според него се отнася към единния Бог[2].
Всички определения дадени до тук се допълват взаимно и дават една пълна представа за религия. Тъй като под религия най-често се разбира почитането на трансцеденталното могъщество, учението за Божеството или всички вярвания на човека в свръхестественото[3].
През Средновековието се наблюдава обръщане към римските значения на термина “религия”. Religio често се обозначава като virtus, т.е. като нравствена способност, която се подчинява на правото. Авторите от тази епоха като Абелар, Анселм, Алберт Велики и Бонавентура са единни в това извеждане на термина “религия”. Според тях, тя означава вродена способност у човека, благодарение на която той се отнася към Бог.
Тома Аквински разглежда религията, като особен род добродетел. Според него тя е естествена способност на човека, съществува естествен инстинкт, който ръководи религиозните деяния на човека. Вътрешните както и външните актове са определени от тази естествена способност или от това религозно a priori.
По времето на Хуманизма Николай Кузански трансформира понятието “религия”. Според него религията е нещо самостойно и единно спрямо многообразието на култовете, които спадат към честването на Божеството. Той дели човечеството на три групи: мъдреци, рационални и сетивни хора. Въпреки посочените различия, във всяка от посочените групи съществува вродена заложба, която се разгръща в съответната религия, и общото между тези религии е добротата, надеждата за спасение и щастието.
Различията засягат ритуалите или култовете и са основани върху различията между хората и върху непрекъснтата промяна на самия свят.
За авторите от епохата на Реформацията, употребата на термина “религия” не е определяща. Мартин Лутер при тази употреба на термина прави разграничаване между християнската и нехристиянските рилигии.
Изхождайки от идеята за същността на религията, стигаме до заключението, че безрелигиозни хора няма; атеистът, като отхвърля истинския Бог, признава за начало на всичко материята. При езичниците има боготворение на слънцето, луната или звездите, което е показател, че не под влияние на видими предмети човек е създал у себе си идеята за Бога, за Съвършенното Добро, а обратното, че съществуващата у него идея за Абсолютното, той е въплътил във видими предмети[4].
Под темата „Религия и нравственост” ние трябва да разбираме зелигията като средство за разкриване на основните аспекти на нравствено – възпитателните отношения между Бога и човека. Тек трябва да се има предвид не само християнството, което изисква от човека да постигне лично съвършенство и благодатно го обдарява, но и дрегите форми на религиозност. Всяка религия проповядва за отделни връзки на човека с божеството и предлага нраствен закон, произлизащ от религиозната доктрина.
II. Същност на нравствеността.
Нравственост изхожда от думата „нрав“, която означава освен характерът на човека, така също обичаите, традициите и обществените навици. В този смисъл нравствеността е устойчивият морален характер на човека, неговите морални навици. Те обикновено се формират неусетно и постепенно в процеса на изграждане на личността. Влияние върху този процес оказват множество външни въздействия — семейството и възпитанието, което то дава на детето, приятелите и компанията, другарите по идеи, настроенията в социалната среда и пр.[5]
Понятието “морал” е съвкупност от възгледи (за добро и зло, съвест и чест, похвално и срамно, дълг и справедливост). То е юридическа категория, докато понятията “добро” и “зло” са исторически променливи неюридически понятия. Моралът в тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Понятието “нравственост” е съвкупност от правила за поведение, които произтичат от тези морални възгледи. Разглеждайки развитието на морала и на нравствеността може да се установи, че те са конкретно историческо и естествено историческо явление[6]. Нравствеността може да се изгражда само чрез естествените духовни сили на човека. Чрез нравственото си чувство и съзнание човек може да прави разлика между добро и зло и чрез гласа на съвестта си и свободната си воля да следва доброто и да избягва злото, да се стреми към добродетелност и съвършенство[7].От психологическа гледна точка нравствеността има три аспекта: нравствена преценка, нравствено поведение и нравствени емоции (1). Има ли хармония между трите аспекта? Преценката отговаря ли на поведението и положително ли е нравственото чувство? На тези въпроси не може да се отговори еднозначно. Бог сътворявайки човека по свой образ е заложил в него естествен морал, който бил в синхрон с естествения природен закон. Но грехът на прародителите ни, внесъл нов път в Божия план, път на дисхармония и страдание. И съвършената в зачатък човешка нравственост станала греховна. Тя не била вече хармонична проява на Божественото у човека, а храна за житейската гордост в едно общество, в едно човечество; затвор за чистите душевни пориви (2); болезнена патология (3). Но в това ли се изчерпва понятието за морал на падналия в греха човек? Къде е нравствеността дадена от Бог? Св. ап. Яков в 1 глава 25 стих казва: "Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки не забравлив слушател, но изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си"[8].
Нравствеността може да е отделена от религията и дори някъде да процъфтява на автономна почва, но и тогава тя се подхранва от сокове, които извират от богоподобните дълбини на човешката душа.
Вярата в доброто винаги съдържа в себе си частица от вярата в Бога и може да се разкрие в пълнота чрез нея. “Аз – пише руският религиозен философ Владимир Соловьов – мога да върша доброто съзнателно и разумно само тогава, когато вярвам в неговото обективно самостоятелно значение в света, т.е. с други думи, когато вярвам в нравствения светопорядък, в Провидението, в Бога.” Видният датски моралист Мартенсен казва още по-определено, че във вярата в доброто и във всеотдайната служба нему се съдържа религиозен момент и скрита вяра в Бога. Той пише:”Ако някой каже:”Аз не вярвам в Бога, но вярвам в моя дълг”, и ако той при това извършва подвизи на самоотречение и самопожертвувание, които доказват, че тази му вяра е искрена, то ние от своя страна считаме такива хора за религиозно вярващи, доколкото в това тяхно съзнание за дълга изпъква жертвеникът на незнайния Бог /Деян.17:23/. По такъв начин безусловната вяра в дълга съдържа в себе си скрита вяра в нравствения светопорядък и в нравственото ръководство на света, дремеща вяра в божествения Промисъл”. Известните западни моралисти Роте и Навил отбелязват, че се срещат, особено между образованите съсловия, такива хора, които не носят в себе си твърдо и ясно религиозно убеждение; все пак за тях може да се каже, че те носят в сърцето си Бога, скрит от тяхното собствено съзнание, влиянието на Когото в тях се разкрива в тяхната честност и в техните обществени добродетели.
“Не обича ли Христос този, който обича Правдата?” – пита риторично руският религиозен мислител Алексей Хомяков. – “не е ли Негов ученик този, чието сърце е отворено за състрадание и любов? Не подражава ли на единствения Учител, явил в Себе си съвършенството на любовта и самопожертвувателността, този, който е готов да пожертвува щастието и живота си за братята си? Който признава светостта на нравствения закон и в смирението на сърцето си признава и своето крайно недостойнство пред идеала на светостта – не е ли въздигнал той в своята душа олтар на Този Проповедник, пред Когото се прекланя войнството на умовете небесни? На него не му достигат само знания, но Той обича Този, Когото не познава, подобно на самаряните, които се прекланяли пред Бога, без да Го познават? Или по-точно: не Него ли обича той, само че под други имена, като правда, състрадание, любов, самопожертвуване; накрая, всичко истинско човешко, всичко велико и прекрасно, всичко това, което е достойно за почитане, подражание, благоговение, всичко това – не са ли различни форми на едното име на нашия Спасител?” Този, който обича истината, обича Христа и напълно заслужава названието “анонимен християнин”.
Религията и нравствеността в своето съществуване и развитие така са свързани и обусловени, че една без друга са невъзможни. Както истинското благочестие води към добродетелност, така и истинската добродетелност води към благочестие. Религия без нравственост се превръща в суеверие, в празна мечтателност и в лицемерие. Вярата без съответни на нея нравствени дела е мъртва. Откъсната от религията, нравствеността запазва донякъде своята възвишеност, но тя загубва силните религиозни импулси и мотиви. Поради онтологичната сраснатост на народната нравственост с религията, всяко отслабване и разложение на вярата е водило след себе си като естествен неизбежен резултат разпускане на нравите и понижаване на нравствеността. Почти у всички народи упадъкът на религията и упадъкът на нравствеността се намират в тясна зависимост и вървят ръка за ръка. Религията в миналото е била, ако не единственият, то поне най-главният извор на нравствените ценности, най-мощният нравствено-възпитателен фактор и двигател на етичната култура. Дори и днес хората формират своите нравствени възгледи главно под влияние на своите религиозни представи или най-малкото на своето отношение – положително или отрицателно – към религията.
Нравствеността се нуждае от религията и я има за своя необходима предпоставка. Съдържанието на нравствеността може да бъде открито само чрез изследване на човешката нравствена природа и чрез вслушване в неподкупния глас на човешката съвест, но нейната сила се корени в религията, чрез нея съвестта винаги отново се изостря и очиства и придава безусловен характер на своите изисквания.
Нравственият закон за религиозния човек не е само категорически императив на нашата нравствена природа, но е и Божия свята и неизменна воля. Религиозната нравственост никога не носи чисто земен и човешки характер, а винаги е поставена в отношение с Божията воля и с вечността и оттук именно извират нейната авторитетност и динамичност.
Истинската религия нито е мислима, нито е възможна без нравствеността. Да се изпразни религията от нейното нравствено съдържание означава нейната пълна ликвидация: тогава тя не ще бъде същинска и истинска религия, не ще насища душата с духовна храна и не ще я води по пътя на нравственото съвършенство и на вечното спасение. Християнството, оставайки религия в пълния смисъл на думата и задоволявайки съвършено религиозната потребност на човека, съдържа в себе си най-висшия морал и по този начин задоволява в пълнота и нравствената потребност на човека. Иисус Христос се яви на света като религиозно-нравствен Учител и Обновител. Той извести на човечеството най-висшите морални ценности; тяхната възвишеност и сила извират от Бога като всесъвършено и всесвято лично битие. Църквата Христова е висш религиозно-нравствен институт;неин член може да бъде този, който не само изповядва християнската вяра в Бога, но също така живее съобразно с евангелските добродетели. Ето защо Църквата Христова през вековете винаги е била велика нравствена възпитателка на човечеството.
Използвана Литература:
1. Киров, Д. Перспективите на човека. С.2005; Богословие и Философия. С.2006
2. Киров, Д., Н. Шиваров. Беседи по Религия. С., СУ,1992
3. Киров, Д. Перспективите на християнската етика – БМ, С.1996, кн.1
4. Панчовски, Ив. Антиномичност между религия и етика. – ГБФ, С.1949
5. Арх.Платон. Нравствено Богословие. Омофор, С. 2001
[1] Пенов, Димитър. Към философията на религята. ГДА, т.VІІ, 1958
[2] Теохаров, Владимир. Философия на религията и евангелска теология (антология). КХ, София, 2005
[3] Пак там.
[4] Киров, Д. и Коев,Т. Кратка богословска енциклопедия. Булвест 2000 София, 2003, с.160
[5]http://stalik.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/homosexualnost-i-moral/
[6]http://209.85.129.132/search?q=cache:izwb2iMlekgJ:www.kosnos.com/issue02/juris_and_moral.html+%D0%BD%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
[7] http://www.pravmladeji.org/node/95
[8] http://209.85.129.132/search?q=cache:-eL5CXW9p-YJ:www.pcbuy.hit.bg/pr/pismeni_raboti/bog_e_v_osnovata_na_nravstvenostta.
Няма коментари:
Публикуване на коментар