Автентичността на ревизираната анафора на св. Йоан Златоуст. Определяне на авторството на литургичните текстове чрез компютър .

Преди 70 години, на 18 януари 1920 г., в папския институт за източни изследвания в Рим, още на оригиналното си място (седалище) Палацо... в Каза... от 16 век на Виа ..., стигаща до площада на св. Петър, Ефрем  ΙΙ (+1929 г.) сирийски католически патриарх на Антиохия, организира тържествена конференция, озаглавена "Ифасти"... По време на тази и днес известна лекция негово блаженство съобщи за "аукуни документи Литургици", в края на своя текст за конференцията, открити от него в неизвестни сирийски кодекси. Сред тези документи са сирийски преводи на "Гръцко-византийските Литургии", представящи как Литургията се отслужвала по това време в Константинопол. Тогава публиката не осъзнава важността на това, което чува.

При публикацията на доклада обаче през същата година се казва: "За полза на тези, които проучват и търсят автентичния текст на евхаристийната Литургия на св. Йоан Златоуст, тук даваме някои части от сирийската Литургия на 12-те апостоли според ръкописа от Британския музей...".

 С това твърдение ученият патриарх скромно, без да подозира, издърпва предпазителя на академична ръчна граната, защото откритието на Рахмани, както и откритието на Дорес от Кайро, във фрагментите на Лювèн - 4 пергаментни листа, съдържащи египетската анафора UrBAS на коптски, или пък откритието на Макобър на Мар Ешая Кудра, съдържаща най-стария текст на анафората на Адай и Мари радикално променят състоянието на споровете, касаещи най-ранния текст и автентичността на Литургията на св. Йоан Златоуст.

Идването на компютърната епоха също променя още веднъж този статус. Работата върху гръцки литургически текстове с компютър отвори нови широки хоризонти пред литургиологията. Този доклад засяга прилагането на компютрното сканиране с една единствена точна цел в историята на литургиите на късната античност - определянето на автентичността на текстовете. Тази статия ще проучи проблемите, възникнали при тестването на предполагаемото авторство, на адекватните методи за разрешаването им и как компютрите рационализират последното. Ще илюстрираме това чрез един текст проба, през Санктуса на CHR (Хризостом - Златоуст), чийто гръцки текст е предоставен по-долу, представен в паралелни колони с латински превод на съответстващия текст от сирийската анафора на апостолите  (APSyr), който ползва Рахмани на конференцията през 1920 г.

I.                   Състояние на проблема.

Първо трябва да бъдат направени някои уточнения. Макар, че преглед на автентичността на пълната CHR надхвърля възможностите на тази статия, е необходимо резюме на състоянието на въпроса, за да може да се фокусира проблемът.

Въпросът се повдига като резултат от трите добре известни факта от историята на литургията.

1.Пълното мълчание на ранните извори по отношение на константинополската Литургия и животът на св. Йоан Златоуст. Нито един от тях не приписва някакъв литургически формуляр на светец с това име.

2.Свидетелството на Леонтий Византийски за "литургията на апостолите".

3.Откритието на Рахмани на сирийската анафора със същото име, много близка до текста на CHR.

1. Атрибутацията на анафората на Хризостом (Златоуст). Чрез ръкописната традиция на CHR, заглавията на молитвите атрибутират този константинополски литургически формуляр на св. Йоан Златоуст. Тези заглавия обаче са по-късни. Най-ранният византийски ръкописен евхологий - Барбериновият - се датира едва от втората половина на 8 век. Освен това прозвището на Златоуст, използвано в по-късни заглавия на молитви на CHR, отнасящо се до св. Йоан, по-рано е бил обикновен византийски епитет, често адресиран до други. Например Созомен (439-450 г.) го използва за Антиох, епископ Птолемейски, който е съвременник на нашия Златоуст. Този епитет се използва широко за св. Йоан чак от средата на 6 в., когато го намираме в гръцки, латински и сирийски извори. Но дори и след това Златоуст продължава да се нарича "Йоан Константинополски" и е спорно дали прозвището "Златоуст" в крайна сметка е официално прието като второ име за самия него, макар че не са ми известни текстове след 6 в., които да наричат така някого другиго.

Дори и да е така, дори и най-старият ръкопис на CHR - Барбериновият - и всички следващи без изключение да приписват CHR на Златоуст, всички по-ранни атрибутации на анафората на Златоуст, са фалшиви или се базират на неверни факти. Няма автентични исторически извори отпреди това, които да свидетлстват Златоустовото авторство на какъвто и да е евхаристиен формуляр. Както посочва Кури Саркис "Нито един от многобройните византийски историци и хроникьори от 5 в., нито дори житиеписците на Златоуст - Паладий, в неговия диалог за живота на Златоуст, нито Теодор, епископ Тримитунтски от Кипър, в житие и заточение на св. Йоан Златоуст, - определят литургическия формуляр като златоустов."

Още по-изненадващо е това, защото всички независими външни свидетели на константинополската евхаристия са анонимни.

Приписването на авторството на литургията на св. Василий. Този очебиещ контраст изисква умереност на скептицизма, с който аргументът на мълчание обаче се възприема - особено когато някой си спомни. Ние имаме работа с полемически съчинения, които използват литургическите формуляри като доказателствени текстове, и биха били почти винаги готови да потвърдят тяхната авторитетност, приписвайки ги вярно или грешно, на апостоли или свети отци. Затова ако те приписват литургията на св. Василий Велики, защо да не приписват на Златоуст - поне не е имало такава традиция за атрибуция (приписване).

2. Леонтий Византийски (543 г.)

В този контекст отнасянето на Леонтий Византийски към двете (вероятно) константинополски анафори - едната на св. Василий, а другата на апостолите (а не на Златоуст), се превръща в Кругс интерпретон (кръст на тълкованието). Около 543 г. в съчинението си против несторианите и евтихияните, ІІІ 19, Леонтий обвинява Теодор Мопсуетски (+ 428 г.) за различни големи църковни престъпления, сред тях и факта, че при недоволството си от литургичните формуляри, представяни от ръка на ръка от отците на вярата, за да осмее анафората на апостолите и на св. Василий, той прибягва до създаването на своя собствена еретическа анафора. Той също имаше наглостта да овековечи и друго зло, не по-малко от тези, които бяха вече споменати. Защото той импровизира друга анафора, различна от преданието на отците, непризнаваща тази на апостолите и св. Василий Велики, написана в същия дух.

Както изглежда, Леонтий е роден в Константинопол в края на V в., а по-късно е монах в неговата палестинска лавра и е строг халкидонец. Естествено е неговото противопоставяне на Теодор, чиято анафора той продължава да заклеймява като еретическа. Този въпроси не ни касае тук. Въпросът е, че Леонтий не споменава CHR и този факт го възприемаме като свидетелство, че Леонтий не го познава.

Превел: Ганчо Николов, ІVкурс, Ф.№.2907, Р.О.