Първи основоположник на монашеството и покровител на българския народ по българските земи е безспорно Св. Йоан Рилски – Чудотворец. Той е основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир. В своята духовна дейност Св. Йоан Рилски се явява подобен на много средновековни пустиножители, но за това той изпъква с особени качества, непосочени от неговите предходници и съвременници в България. Св. Йоан се отличава от другите и като монах, и като личност. С отказването си на каквото и да е материално богатство, той се упреличава на древните философи и на християнските безсребреници, чиито върховно правило е да могат да достигнат до по – високо нравствено съвършенство[1]. Големият брой произведения посветени на светеца, интересът към мощите, създаването на манастир с голямо национално значение, необикновенната популярнаст и трайното присъствие в народната памет чрез многобройни предания и легенди – всичко това ни дава светлина върху личността на Св. Йоан Рилски. Рилският светец е необикновен отшелник, в неговия образ има нещо изключително, без да можем, разбира се да установим какво във него идва от автентичното битие и какво е привнесено от времето, писмените творби и народната мълва.
За личността и делото на Св. Йоан Рилски съществуват много устни предания и легенди, разпределени в два цикъла: Рилски и Софийски, според локализацията на живота на светеца. Те дават много сведения и показват, че неговият образ е навлязъл дълбоко в народното съзнание. Легендите и преданията могат да бъдат използвани като биографични данни само след строг критичен материал[2].
В никои от писмените извори не е посочена точната дата на раждането на светеца. Според Иван Дуйчев, той трябва да се е родил между 876-880г. „Роден едно десетилетие след покръстването на българите, Св. Йоан живее по времето на четерима български владетели: Борис І (852 – 889г.), Владимир (889 – 893г.), Симеон (893 – 927г.) и цар Петър (927 – 969г.)”[3]. С личността на Св. Йоан Рилски се поставя начало на развитието на монашеството сред българските земи
Според различни източници светецът произхожда от средецките предели[4], от селото, наречено Скрино[5]. В описанието на ранните години от живота му не се съдържа нищо конкретно. Срещат се само характерните за живота на преподобните сравнения с места от Св. Писание – произхожда от благочестиви родители[6], изучава Божия закон, прекарва в храма, жадува за уединение[7]. Според Народното житие Св. Иван Рилски е от бедно семейство и има само един брат, един вол и един звънец.
Отдалечава се в пустинята[8]. След това поради определени обстоятелства[9], светецът преминава във великата Рилска пустиня, където се заселва първоначално в хралупата на един дъб, а по-късно в пещера. Описват се подвизите му пост, молитва, борба със страстите, борба с демоните. Св. патр. Евтимий му приписва дори и исихастки подвизи. Според Скилицовото житие, заблудени овчари в планината го откриват и така светецът става известен за света – идват хора, болни от тежки недъзи, и се изцеряват. Особено драматичен момент, представен в житията е срещата на Св. Йоан Рилски с брат му, който, подучен от дявола, идва да откъсне сина си Лука от спасителното ръководство на преподобния. Малкият Лука е ухапан от змия и умира. Важен момент, представен от Най-старото житие и от това на патр. Евтимий е срещата на светеца с цар Петър (за постигане на по – голяма достоверност патриарх Евтимий вмъква послания и писма на цар Петър, Св. Иван, цар Асен І (1187 – 1196), които обаче не са фиктивни) [10]. И според двата текста те не се виждат директно, а в най-старото житие се казва, че си разменят думи по пратеник.
Най – голямото богатство което има Рилската света обител и целия български народ е Св. Йоановия Завет, който оставя светителя на игумена Герман, когато предузнал края на дните си. Св. Йоановия „Завет”, писан преди толкова години е автентичен и в днешно време. До днес многобройните поклонници идващи в основания от него манастир, препрочитат този изпълнен със златни напътствия, не само към живеещите монаси, а и към благочестивия български народ.
Заветът на Св. Йоан Рилски ни е познат днес по късни преписи, от втората половина на ХІХв. Сред тях безспорно най – важен е така наречения Игуменски препис, който се съхранява в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната музейна експозиция. Вторият се съхранява в НБКМ и според бележката на преписвача, монах Касиян, е от 1860г. третият е дело на о. Неофит Рилски, вероятно от средата на ХІХв., а четвъртия е по-късен и неисправен в езиково отношение. Много специалисти в областта на старобългаристиката поставят под съмнение авторството на този завет. Първи който дава сведения за този Завет е о. Неофит Рилски в неговата историа за Рилския манастир[11].
В този запазен до днес писмен паметник и особено важен наръчник за духовния живот на монасите, а и за миряните, ясно виждаме смирението, предаността към Бога която се изисква от нас земните. Забелязваме още, че Свети Йоан е учен човек, – познава Писанието и постоянно се позовава на него – откроява се като една личност, която доста е почерпила от духовното за да дръзне да говори така наставнически. Завещанието на светеца „ да пазите светата вяра чиста, непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения”[12].
Житиеписците дават доста обстоен разказ за смъртта на Св. Йоан, въпреки че някои подробности изследователите ги считат за измислени и приказни. ” Тогава и великият самин се затвори в близката пещера – пише Георги Скилица – и в продължение на 12 ( очевидно вместо 5)години преподобният отец Иван неизменно вършеше напълно добродетелни дела, без да изоставя нито за малко обичайното си въздържание, докато стигна до 70 – годишна възраст...” В Безименото житие най – приказно е представена смъртта на светеца, като дори има и момент на срещата на Св. Йоан със Св. Йоан Богослов. Интересно за нас е че именно от това житие черпим сведение за датата и годината на смъртта на светеца ( 18 Август 946г. ), която остава паметна в Българската Православна Църква[13]. След неговата кончина е разказът за чудесата на светеца. Такива разкази съществуват във всички разгледани от нас житийни текстове. Нашата вяра е тази която се доверява и знае, че той и до днес извършва чудеса с нас, за това свидетелстват и много наши съвременици. Светецът се явява на сън на много хора за да ги наставлява в пътя който те трябва да вървят.
Почитта към Св. Йоан Рилски намира израз и в съдбата на неговите мощи. От неговите жития виждаме, че пренасянето мощите на светеца станало по времето („когато царската власт минала към двуродния” – според Г. Скилица) и с изричната заповед на на българския цар Петър.
През Х в.[14] те са пренесени в Средец – тук за тях е изградена отделна Църква. С това пренасяне съзнанието на средновековния българин е свързвало Св. Йоан със Средец(дн. София) и обратно; нещо повече – за православния християнин от тази епоха Средец е Йоановият град. В житийната литература посветена на Св.Йоан виждаме, че посочват за негово родно място гр. Средец. Там именно светеца получава своята най – голяма прослава и поклонение.[15] Предполага се, че тогава е било извършено канонизирането на светеца. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
В 1183г. унгарският крал Бела ІІІ (1173 – 1196) завладява Средец, взема мощите и ги поставя в съборната Църква на гр.Гран. Има предание, че католическия епископ отказал да почете мощите, поради което онемял. Уплашен, в 1187г. кралят връща ковчега в Средец. През 1195г. цар Асен І завладява града и за да утвърди своята царска власт, пренася мощите през 1195г. в Търново, където биват поставени в новопостроения в чест на светеца манастир на Трапезица. Там мощите остават до 1469г., когато специална монашеска делегация със султанско разрешение пристига в Търново, за да ги върне във възстановения Рилски манастир[16].
Славата на Св. Йоан Рилски намира още един израз – създаването на Рилския манастир. Въпросът за възникването на Рилския манастир не е напълно изяснен, тъй като не са извъшвани пълни археологически проучвания, които да ни дадат конкретни данни за възникването и развитието на манастира през вековете. Ако обаче съдим по литературните текстове – предимно житията, въпросът става много интересен. В най-старото житие за светеца не се говори нищо за възникването на Рилския манастир. Това кара някои учени да мислят, че всъщност началото на почитта към св. Йоан Рлиски възниква с пренасянето на мощите в Средец, вероятно през края на Х в. Първият житиен текст, в който се споменава за манастира и за светеца, като основател на манастира и на братството, е житието на Георги Скилица от ХІІ в. Вероятно манастирът вече е съществувал по времето на Скилица и той го е посещавал. През ХІV в. Рилският манастир е важен културен център. Важен документ за манастира е Рилската хрисовулна грамота от Иван Шишман. Сред разоряването на българската държава (1393, 1396 г.) манастирът запустява и е възстановен от трима братя монаси – Йоасаф, Давид и Теофан. Възстановяването на манастира е направено чрез ферман на султан Мурад, издействан от султанката Мара. През ХV в. манастирът е важен книжовен център. Тук работят Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Мардарий Рилски. През ХVІІІ в. тук твори йеромонах Даниил Рилски – един от последните автори на старобългарската литература. През първата половина на ХІХ в. манастирът и манастирската църква са възстановени след пожара в 1833г. със средствата и даренията на българския народ. Днес Рилският манастир има една от най-големите запазени ръкописни сбирки в България.
Станал средище на духовен живот, основаният от светителя манастир, носещ неговото име, въпреки безчинствата извършени от комунистите в светата обител, е едно хранилище на националната самобитност и обединяващ духовен център на българщината, който ни дава право на гордост. Въпреки, че св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, славата му се разнася из целия Балкански полуостров та дори и в Русия.
Използвана литература:
1. Динеков, П. Иван Рилски. – КМЕ, Т.2, С., 1995
2. Дуйчев, И. Заветът на Св. Иван Рилски. Изд.Princeps, С.2000
3. Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С. 1947
4. Иванов, Й. Св.Иван Рилски и неговият манастир. – БАН, С. 1917
5. Павлов, П. Връзката Св. Йоан Рилски – Средец, Триадица, София. Възможност за богословска историческа интерпретация. – БМ, кн. 3-4, С. 1999
[1] Иванов, Й. Св.Иван Рилски и неговият манастир. – БАН, С. 1917, с.27
[2] Динеков, П. Иван Рилски. – КМЕ, Т.2, С., 1995, с.29
[3] Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С. 1947, с.90
[4] Георги Скилица.
[5] Животът на Св. Иван Рилски се възстановява трудно, въпреки че той е български светец, на когото са посветени най – голям брой писмени паметници. Основните сведения за живота и подвизите му черпим от неговите жития. Между изворите за светеца, най – важно място заемат достигналите до нас над десет жития. Св. Иван Рилски е светецът, за който в родната ни стара литература има най-много произведения – най-ранните са от Х век, а най-късните бележат края на старата ни литература – ХVІІІ век.
[6] Дуйчев посоча, че е лъжливо мнението на някои по нови изследователи да смятат Св.Иван за потомък на знатен болярски род, че бил царев брат или син. По този начин са се опитвали да възвеличат светеца.
[7] Отново, според Г. Скилица.
[8] Вероятно не веднага в Рилската пустиня, а някъде във Витоша.
[9] Различни според различните житийни извори – намерен от хора, или преследван от разбойници.
[10] Динеков, И. Иван Рилски. – КМЕ, Т.2, С., 1995, с.27, 28
[11] Дуйчев, И. Заветът на Св. Иван Рилски. Изд.Princeps, С.2000, с.35,37
[12] Дуйчев, И. Заветът на Св. Иван Рилски. Изд.Princeps, С.2000, с. 63
[13]Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С. 1947, с.167, 168
[14] Според Дуйчев, преместването на мощите е станало след падането на Изт. България през 972г. при цар Борис ІІ, когото бил Българския патриарх Дамян.
[15] Павлов, П. Връзката Св. Йоан Рилски – Средец, Триадица, София. Възможност за богословска историческа интерпретация. – БМ, кн. 3-4, С. 1999, с. 52
[16] Динеков, И. Иван Рилски. – КМЕ, Т.2, С., 1995, с.31
Няма коментари:
Публикуване на коментар