Основни принципи залегнали в превода на гръцки език ( Septuaginta)

                      I.      Причини наложили превода на 70-те

    Епохата,през която е възникнал Septuaginta (οι Εβδομικοντα) – древноюдейския старозаветен превод на гръцки език при управлението на египетския цар Птолемей II Филаделф (285 – 247г.пр.Хр.) – е известна в античната история като ера на елинизма.Идеята на Александър Велики (356 – 323г.) е била да бъде премахната разликата между властващите и подчинени провинции,между елини и варвари.Така замисленото световно царство се разпаднало след ранната му смърт на пет държави,между които е Египет при царуването на цар Птолемей Лаг . Вместо световната монархия на Александър Велики настъпила общо-римска цивилизация . Гръцката култура и език , гръцкият дух изобщо заливали Ориента с потоци светлина , стремейки се да го спечелят не само външно,но и духовно да го издигнат . Главни разсадници на елинизма станали основаните от Александър Велики градове,един от които бил и северноегипетското пристанище Александрия . Именно тук още през III в. пр.Хр. е имало здраво организирана юдейска колония , състояща се от пленници – заселници , доброволна емиграция , търговци , книжовници и наемни войници . С оглед езическото обкръжение елинистическото юдейство издигнало на висока степен благоговението пред Мойсеевия Закон . Но за тези юдеи от елинистическата διασπορα свещенният език на Отците и разговорният арамейски от персийското време постепенно замирали , тъй като след тях отдавна вече се бил наложил общоприетият гръцки език (κοινη διαλεκτοσ) както в частния им живот , така и в синагогалните богослужения . Тъкмо в отговор на нуждата от гръцки , понятен тям език на Свещеното Писание се явил преводът  на седемдесет и двамата тълковници¹.

   Други сведения говорят за желанието на Птолемей II да запълни своята библиотека и удовлетвори езическото любопитство относно еврейските свещени книги като на мотиви за превеждането им на гръцки език.

   Когато цар Птолемей попитал своя библиотекар Димитрий Фалерий , атински държавен деец и философ , за процъфтяване на библиотеката . Димитрий отговорил че библиотеката вече съдържала повече от 200 000 тома и че той се надява в късо време да

1.     Вълчанов , Славчо .  Septulaginta като основа на Кирилво-Методиевия превод на Ст. Завет . Известие ,  II том ,С.И , София ,  1984 , стр . 153.

доведе броя на томовете до 500 000;същото време библиотекарят забелязал, че има книги на еврейския закон,които би струвало да се предадат и поместят в библиотека¹.

   Птолемей II възложил работата по превода на Димитрий и по негова препоръка се обърнал с писмо до първосвещенника в Йерусалим с което го помолил да прати в Египет по шестима старци от всяко от дванайсетте колена , хора с добър живот и знаещи закона , чрез който точния превод трябва да бъде постигнат чрез съгласие на мнозинството .

   Първосвещенник Елеазар , в съгласие с молбата на Птоломей Филаделф избрал 72-ма почтенни старци по 6 от всяко коляно чиито имена са приведени от Аристей, хора не само учени в Закона, но също така знаещи гръцки език и литература.

II. Време и място на превеждане.

    Относно времето на написване има две хипотези.За тях черпим сведения от писмото на Аристей: според едната, преводът бил направен в царуването на Птоломей II,според другата – на Птоломей I. Последната хипотеза е дошла до нас чрез Ириней  и е съгласно с ролята, която се приписва на Димитрий Фалерийски при превода на Закона Мойсеев, а първата с това не се съгласува.Двете хипотези,били известни на Св.Климент Александрийски, който дава ясно предпочитане на първата.Тези хипотези били съединени от Анатолий(Евсев.Ист. VII, 32), който и адресирал своите книги по „Изтълкуване на Закона Мойсеев” на първия от двамата Птоломеевци. Това не е съгласно с онова,което е останало от писанията на самия Аристовул.

   ,,От пролога на книгата Иисус син Сирахов можем да направил заключение , че „Законът , пророчествата и другите книги” , доколкото последните били написани , вече съществували на гръцки език по време на написване на пролога , а самият текст показва познаване на фразиологията на Петокнижието по превода на 70-те . Прологът не е можел да бъде написан по-късно от 132г . пр . Хр . и би могъл да бъде написан по времето на Евергет I , който наследил Филаделф (247 – 222г . пр . Хр .).”²

1.Глобоковски , Николай . Граматика на гръцкия библейски език . София , 1927 . стр . 12 .  

2.Вълчанов,Славчо.Septuaginta като основа на Кирилово-методиевия превод на Ст.Завет. Известия , 2 том , София 1984 , С . И . стр . 156

    Съставянето превода на 70-те в такъв вид ,  в какъвто го имаме , не е могъл да бъде единичен акт , а продължителен процес , който се простирал вероятно от царуването на :

Птолемей I до II в. сл . Хр . , понеже превода на Еклесиаст има такъв вид , като че ли е взет от Акила.

   Преселването на евреите в Египет било отчасти принудително , отчасти  доброволно . Птоломей I отвел много пленници от планинската част на Юдея , от околностите на Йерусалим , а и също от Самария . След завръщането на евреите в Египет , населението се размножило много бързо.

   Според свидетелството на Филон , който бил съвременник на Иисус Христос заявява , че от петте квартала на Александрия, които се наричали със първите пет букви на гръцката азбука , два квартала били известни под името еврейски , и че евреите живеели не само в тези квартали¹ .

   При такова многобройно еврейско население на Александрия , където роден негов език сега станал гръцкият , а еврейският се оказал вече непонятен , ето защо първият превод на Библията е трябвало да се направи в този град .

    ,,Изпратените от първосвещеник Елеазар 72-ма учени , евреи – по 6 от всяко коляно – пристигнали в Египет на остров Фарос , където в продължение на 72 дни превели съвместно цялото петокнижие.Според Филон(Vita Mosis II,5 и нт.) и Йосиф Флавий (Antiquit. XII,2) 72-мата учени работили всеки поотделно в 72 килии и въпреки това , когато сравнили превода си , оказал се буквално един и същ , благодарение на Божието вдъхновение . Някои учени смятат , че тълковниците превели целия Стар Завет ” ² .

III.Проблеми възникнали при превода

1.Исторически проблеми

  ,, До XVIв. Достоверността за времето на превода не била оспорвана, но след това двамата учени Vives (+1540) и Jos. Just. Scaliger (+1609) оспорвали и подхвърлили на

1.     Марковски, Иван. Общо Въведение , I част , София , 1932 , стр . 229

2.       Пак там.

критика тази достоверност въз основа на подробни изследвания на писмото на Аристей , което според тях било фалшифицирано”¹ .

  Те намират , че то било съставено по-късно , около 200 или даже 150г . пр. Хр . и следователно Аристей не може да се счита за негов автор, тъй като е живял по-рано.Според тях, ако превода е направен по инициатива на библиотекаря Димитрий Фалерий , то тогава едва ли може да се отнесе написването на превода към времето на Птоломей Филаделф , тъй като е известно , че Димитрий е бил на служба в Александрия при Птоломей I Сотер или Лаги (305-285г.) , баща на Птолемей Филаделф и че когато последния се възкачил на престола , Димитрий бил възкачен . Още бл.Иероним и св.Климент Александрийски приемат , че преводът е извършен, не при царуването на сина , а на бащата ,  който отстъпил престола в 285г.пр.Хр. и живял до 283г.пр.Хр.

2.Езикови проблеми

  Текстът на Septuaginta в много от случаите се отличава от текста на еврейската  Библия.Доколко тези отклонения могат да бъдат оценени към описанието на самостоятелния гръцки текст(превод или към реконструкцията на по-стария еврейски оригинал), е толкова спорно колкото и въпросът дали наличните текстови различия произхождат от гръцката Библия или пък са възникнали в процеса на превеждане на еврейския текст² .

   Езикът на 70-те е разговорният гръцки на Александрия , но той се явява и

1.Марковски , Иван .  Общо Въведение . I част , София , 1932 , стр . 228

 2. Tilly , Michael . Einfhrung in die Septuaginta  . Wissenschaftliche Buchgesellschaft , 2005 , Darmstat

библейски гръцки , понеже съдържа много елементи , които не са елинистически  , а са митически  .

   Безспорният евраизъм на превода на 70-те произлиза без съмнение от благоговението на преводачите пред свещеният текст . Задачата на преводачите била :  да дадат думите на еврейската Библия на гръцкия свят, или на ония от тяхните едноплеменници , които живеели сред гърци и употребявали техния език . Едно от затрудненията при изясняване значението на гръцкия език при 70-те се заключава в това:наистина ли гръцкият език е имал пълно значение за тия , които са го писали (т.е.за преводачите) . Може да се подозира , че при превода те са избирали и употребявали еквивалентни думи , без да им се придава точния смисъл.Особено това се среща в поетическите отдели (Втор.33:10) .

   Разликите между еврейски и гръцкия библейски текст се дължат на :

а)Интерпретаторските способности на преводача ;

б)Грешки при самото изписване на текста ;

в)Технически слабости, грешки при предаването на текста ;

г)Употреба на различни еврейски оригинали – Septuaginta съхранява елементи от по-стар еврейски , предмасоретски текст . Чрез тези особености се проследява развитието на старозаветните книги . Отразена е независима и различна от масуретската текстова традиция .

д)Проблеми - неясни понятия се превеждат не буквално , а свободно .

   ,,Преводът е фиксираната форма от значения , която се предава в друг език. Качеството се обосновава от : изразната способност на преводача, езиковата компетентност , образованието и културното влияние . Това е причина и за разликата между отделните преводачи на Septuaginta . Текстът на Septuaginta не е хомогенен , единен като Vulgata ; на лице са специфики в превода , от което се заключва, че преводачите не са работили над повече от една книга . Също така местата, които говорят за колективен превод (преводачески школи) не дават основание да се търси единезиков профил и подход на тези школи .”¹

________________________________________________________________

   1 .  Tilly , Michael . Einfhrung in die Septuaginta  . Wissenschaftliche      Buchgesellschaft , 2005 , Darmstat

IV.Принципи, използвани от преводачите

а) Морфологичен , синтактичен и семантичен анализ на текста .

б) Лингвистично разпознаване и установяване на всички форми на думите .

в) Определяне на конкретното значение .

г) Изясняване на съдържанието на думата , стилистични нюанси .

д) Намиране на удачни гръцки еквиваленти .

   Има два подхода при превода :

-         буквален превод – читателя да се  „ доближи ” до оригинала на текста .

-         Смислов превод – оригиналът да се доближи до читателя .

   По голямата част от превода на Стария Завет в Septuaginta е приоритетно по съдържание , а не по форма. Изключение правя някои по-тържествени псалми и пророчески речи , отличаващи се с патетизъм . Често поетиката на класическия гръцки език влиза в „конфликт” с гръцкия от Septuaginta . Затова допринасят множеството лексикални и синтактични заемки от еврейски език (хебраизми) – (Бит.4:5) , както и арамеизми (Изх.12:19)

Пример :

Και απεωτειλεν βασιλευς βιβλια εν χειρι αγελοων . (Мар.1:44)

И царят изпрати книгите (в ръката-чрез) на (чрез) пратениците .

   Думите и изразите от превода на Петокнижието са станали езикова основа за преводи и на други книги .

В стремежа към уеднаквяване на текста на превода , често една еврейска дума е била заменена на различни места с няколко гръцки еквивалента, както се среща и обратното :  а) думите : Αγγελια (послание) , Γραμμα (буква) , Εργον (дело) , Λογος (дума , слово) са превод на еврейското съществително „Dabar”

 б)Греховете , с отделни еврейски наименования : лъжа , лицемерие , наглост, дързост , насилничество – са предадени единствено с гръцката дума Ανομια (беззаконие) . Проблемните понятия представляват онези , които имат

определена фиксирана интерпретация и значение в древногръцката философия .

     Пример : Тяло и душа (Σωμα , Ψυχη) са противопоставени в античната представа , а в книгите на стария завет са обобщение на човека.

   в)  Неологизмите са думи , измислени от преводача поради липса на адекватни съответствия на гръцки . Такива са : Αγιασμα – светиня – (Изх.15:17) , Παντοκρατορ – вседържител – (3 Цар.5:10) .

Често предметите със култово предназначение са пренасяни директно, без превод или с някакви обяснения.

V.По-късни рецензии направени върху превода на 70-те.

   Преводът на 70-те със течение на времето претърпял някои изменения. Явили се по-късни преводи (на Теодотион, Акила, Симаха и др.) , които съдържали известни различия и несъответствия както по между си ,   тъй и с еврейския текст , който вече добил установена каноническа форма и официално признание . Към  III в. Между евреи и христиани възникнали спорове , които често обосновавали с разногласието между текста на вероизповедните им кодекси . Налагало се да се рецензират началните текстове , като се отстранят различията ,  наслоени в течение на 5-6 век , и да се установи един – единен текст , основан на еврейския оригинал и на превода на 70-те , вече изгубен,а тъй важен за правилното разбиране на еврейския текст и за съгласуването му с по-новите перводи .

1.Оригенова рецензия

С възтановявянето на превода на 70-те в първоначалната му чистота и опазването му невредим за бъдещето се заел Ориген (185-254) . Подпомогнат материално от богатия си приятел Амвросий , Ориген закупил множество преписи от Септуагинта и други преводи и в течение на повече от 22 години (от 232 до 254г.),след грижливо преварително съпоставяне и сравняване с еврейския оригинал, преписал 6 от тях отвесни колони и тъй се явила на свят прочитата оригенова хексапла – „най-крупното библейско текстово критическо творение на древността , което и днес няма равно на себе си”.

   Оригеновата хексапла е от голямо значение за библейската наука : в нея,макар и частично , са зпазени преводите на Акила , Симаха и Теодотион .

    Късните пеписвачи на Оригеновата рецензия допуснали значителни изменения , което наложило Църквата сама да се заеме и чрез видни свои представители да рецензира наново библейския старозаветен текст. Известни са три такива рецензии:

v На Евсевий епископ Кесарийски (270-340г.) и  кесарийския презвитер Памфил (+307), които издали превода на 70-те по оригеновата хексапла с всичките и пояснителни бележки , знаци и поправки в нея .

v На Антиохийския презвитер Лукиян(+311)-Лукиянова рецензия – който изправил текста на 70-те по еврейски оригинал и други преводи включително и хеклсаплата на Ориген .

v На Египетския Александрийски епископ Исихий(+311) – Исихиевата рецензия . Исихий се постарал да даде по-сбит , по-кратък текст , да възстанови до Оригеновския тип на 70-те , като отстрани редица , пълни по негова предценка , добавки на Ориген.

   Преводът на 70-те съдържа също в състава си православно-църковната Библия , която новозаветните писатели използвали като основен първоизточник.От този превод са направени повечето древни преводи , ползвани и днес от различните християнски народи .¹

1.Пимен,м-т Неврокопски.За Библията /В начало беше Словото/.София, 1988,С.И.

Използвана литература:

1.Вълчанов ,Славчо . Septuaginta като основа на Кирилово-методиевия превод на Ст.Завет . Известия, 2 том , София 1984 , С . И . стр . 156

2.Глобоковски , Николай . Граматика на гръцкия библейски език . София, 1927.

3.Марковски , Иван . Общо Въведение , I част , София , 1932

4.Пимен,м-т Неврокопски.За Библията /В начало беше Словото/.София, 1988,С.И.

5. Tilly , Michael . Einfhrung in die Septuaginta  . Wissenschaftliche Buchgesellschaft , 2005 , Darmstadt