ІVв. е времето изпъстрено с многообразни събития и факти. През този век се пораждат ересите засягащи Христологията и Сотирологията, в противовес на тях възсияват великите апологети, богослови и светила на Църквата, радетелите за чистата вяра и учители на Църквата, ясно изложили учението и. Това учение е запазено от Православната Църква и то съставлява нейното най–голямо богатство. В него ярко се отразява древното църковно предание и апостолско учение, идващо до нас от древността и актуално днес. От него изпитва нужда всеки християнин, богослов, свещенослужител. Всеки намира разкрити истините на Христовото учение, правила за християнски живот и истинно църковно служение. От писанията на Св.Отци черпим познания за живота на древната Христова Църква и за нейното устройство.
Творенията на Св.Отци са духовна храна, нравствен път и пораждат у всеки, стремеж за чист и свят живот. Това показва огромната роля на Св.Отци и учители на Църквата за запазване на нейното единство и цялост.
Най-известен и най-обичан из между Св.Отци и учители на Църквата безспорно е Св.Йоан Златоуст. Това се дължи на пастирския пример, на християнския му живот и огромното човеколюбия, с които са изпълнени неговите творения[1].
Св.Йоан Златоуст е роден в Сирийската столица Антиохия в благородно семейство от благочестивите родители Секунд и Антуса. Няма точни сведения за годината на неговото раждане. Съществуват различни хипотези, които предполагат, че е някъде между 347 – 357г.. Бащата на Св.Йоан заемал висока длъжност в императорската войска, а майка му била високообразована. Според преданието Св.Йоан има леля, Секунда, която служила като дякониса в Антиохийската Църква. Щастието в това благочестиво семейство се помрачава от ранната смърт на бащата. Младата вдовица Антуса остава сама да се грижи за двете си деца. Не след дълго време от смъртта на бащата ново изпитание достига семейството. Умира дъщерята на Антуса, но скръбта от това голямо нещастие не сломява страдащата и душа, отдадена изцяло на Божията воля.
Съблазнени от богатството и благородството на Антуса мнозина от висшето общество и предлагат брак, но младата вдовица вярна на Христовия закон не се решила на такава постъпка. Посвещава себе си и своя живот на отглеждането и възпитанието на сина си, единствената нейна радост и утеха.
Този самоотвержен подвиг удивлява не само християните, но и езичниците. Най-известният за онова време и уважаван от всички, езически учител Ливаний възкликва: „Какви удивителни жени има сред християните!”[2]
Началното си образование малкия Йоан получава от майка си. Тя първа посява семената на вярата в чистото детско сърце. По-късно в юношеска възраст Йоан има щастието да учи при великолепни учители – риторика изучава при знаменития софист Ливаний, богословското си образование получава от Диодор Тарсийски.[3] Изучава философия при известния антиохийски философ Андрагатий, последовател на елинската философска школа. С това се обяснява елинистическата насоченост на Св.Йоан, която се отразява в стила на неговите произведения, наситени с висок морализъм. Той винаги учи за нравствена мъдрост, за морално благородство, винаги мисли в категориите на нравствената оценка и вижда нейното изпълнение в откровенния евангелски идеал.[4]
Най-добрият му приятел от детинство, особено през време на обучението, бил някой Василий. Двамата били неразделни. За тази сърдечна дружба в Словата си „За Свещенството” Св.Йоан пише: „ Не само в онова време, когато ходехме при учители, а и след като излязохме от училището, когато трябваше да се съветваме какъв път за живота е по-добре да изберем, и тогава се оказахме съгласни в своите мисли.”[5]
След завършване на образованието си младият Йоан се отдава на адвокатско поприще, но скоро се оттегля, отегчен от светската суета и разочарован от ширещата се несправедливост. Чистата му душа закопнява за уединен молитвен живот и за известно време се отправя заедно с приятеля си Василий в пустинята. Дните им преминават в молитва, изучаване на Св.Писание и душеспасителни беседи.
Около 369г. Йоан приема Св.Кръщение от антиохийския епископ Мелетий. Той имал желание да се посвети на монашески живот по примера на приятеля си Василий, възпирал го само синовния дълг към майката, която не желаела да остане сама.
Три години след приемане на Кръщението, той е постриган за четец(анагност). От този миг Йоан започва своето учителско, катехизаторско служение в Църквата. През онази епоха служението на четеца не се ограничавало само в четене и пеене на богослужебни и свещени текстове, но главно – в тълкуване на Писанията. Сам Св.Йоан Златоуст обяснява, че определението „четене” на Писанията означава още и тяхното изучаване и тълкувание.[6]
Едва след смъртта на майка си (през 374 или 375г.) Йоан успява да осъществи мечтата си да се оттегли от света и да се отдаде на монашески подвизи. Прекарва четири години в манастир не далече от Антиохия и още две години в усамотение в пустинята. По това време неговият приятел от детинство Теодор вече приел монашески чин, скоро взел решение да се върне отново в света и дори да встъпи в брак. Разтревожен и огорчен от постъпката му, Йоан отправил две увещателни писма към него в които го приканва да се върне отново към монашеството. Тези писма поставят началото на неговото творчество. Те въздействали върху душата на Теодор и той се разкайва за своята немощ и се връща отново към монашеския живот. В 392г. е ръкоположен за епископ на град Мопсуестия област Киликия.
Тежкия монашески живот и сурови подвизи влошили чувствително здравословното състояние на Йоан и той бил принуден да се върне в света. Дори и в света Йоан не променил своя начин на живот. Отдал се на църковно служение в Антиохия.
Заради неговите високи заслуги в Църквата епископ Мелетий в 373г. пожелава да възведе в епископско достойнство Йоан и неговия приятел Василий. Василий приема, но Йоан в дълбокото си смирение и осъзнаване трудността на това високо служение отказва да заеме този чин. По този повод като оправдание за своя отказ и бягство написва бележитите шест слова в диалогична форма „ За Свещенството”.[7]
През 381г. антиохийския епископ Мелетий ръкополага Св.Йоан за дякон. С приемането на този сан той се отдава всецяло на служение на ближните. С любов и всеотдайна грижа помага на бедните, посещава болните, утешава страдащите, защитава онеправданите, отрудените и обременените.[8]
Като дякон Св.Йоан прослужил пет години и това много му помага в неговото духовно – нравствено развитие и усъвършенстване.
В 386г. Св.Йоан Златоуст е ръкоположен от новия антиохийски епископ Флавиан за презвитер. Дванадесет годишното му презвитерство в Антиохия преминава в усърдно проповядване, благовестене на Божието слово и непрестанно служение по евангелски на ближните. Храмът в който той свещенодейства и проповядва, винаги е пълен с богомолци, които жадно и с възторг слушат и възприемат неговите вдъхновенни слова. А те наистина се отличавали с необикновенна жизненост, сила и обаяние, всяка негова дума излъчвала живот. С примери от всекидневната действителност той правел и най-отвлечените истини на вярата достъпни, както за високо просветените, така и за по-простите слушатели. Изумителното му красноречие пленявало сърцата на всички слушатели.[9]
Най-учудващото за антиохийци било това, че Йоан не четял своите проповеди, а ги произнасял от пълнотата на своето сърце. Подобно нещо в Антиохия не е имало, никой до тогава не е проповядвал без книга или свитък. Поради тази причина бързописци записвали неговите проповеди, които ставали след това тема на разговори и дори се четели на пиршества и по площади, а мнозина ги научавали наизуст.
Веднъж по време на проповед една жена възхитена от речта на великия проповедник извикала „ Златни ти уста, Йоане”. От тогава той влиза в историята на Църквата с името „Златоуст”, което е автентично и до днес.[10]
Любовта на св. Йоан Златоуст към поверените му пасоми и грижите му за тях особено силно се проявили през време на бунта в Антиохия, когато народът, поради голямото увеличение на данъците, в своето ожесточение разрушил императорските статуи по улиците. Всеки момент можел да се излее върху бунтовниците без пощада императорският гняв. В това мъчително за антиохийци състояние презвитер Йоан станал истински и единствен утешител на измъчения и страдащ народ. Епископ Флавиан, макар и в напреднала възраст отишъл в Константинопол, за да моли лично император Теодосий за милост и пощада. Но като утешавал бащински антиохийци и укрепвал вярата им, в същото време Св.Йоан не пропуснал случая в своите бележити 21 беседи „За статуите“ със скръб в душата и дълбока мъка да напомня на тези, които смятали, че ги е сполетяло най-голямото нещастие, колко по-голямо е нещастието, задето те са забравили да изпълняват своя християнски и човешки дълг към отрудените и обременените. И затова той не само утешава и ободрява безсилните, но ги и призовава към достоен християнски живот. Тези беседи продължили през целия велик пост. Те са убедително доказателство за истинското духовно общение между великия пастир и пасомите му. В последната беседа (на Възкресение Христово) Златоуст е могъл да съобщи на присъстващите на богослужението, че епископ Флавиан е успял да издейства от императора пълна пощада за града.
Като презвитер в Антиохия св. Йоан Златоуст не само полагал големи грижи за бедните, отрудените и обременените, но и правел всичко възможно за облекчаване на тяхната участ. Не по-малки грижи той полагал и за освобождаването изобщо на своите пасоми от веригите на греха и порока и за насочването им по пътя на доброто.[11]
Централно събитие в живота на Св.Йоан Златоуст е избирането му за Константинополски епископ през 397г. по настояване на Евтропий първи императорски съветник и близък до империатрица Евдоксия. По своята духовна нагласа и идейна убеденост Св.Йоан бил по-близко до първите християнски общини. Той съзира дълбокото противоречие между истинските идеали на първите християни с техните социални идеи и начини на живот сред новопокръстените от висшите обществени среди, които виждат в новата религия само модно увлечение. Християнската нравственост и духовни ценности в истинската им същност остават неосъществени. В Антиохия Св.Йоан е любимец на обикновените хора, докато в Константинопол обстановката е различна, характерна е с великосветски стил на живот, на разкош и банкети, на разпуснати нрави, дори и сред духовниците. Епископ Нектарий – предшественикът на Св.Йоан, устройвал пищни пирове и приеми. Придворното висше духовенство заедно с държавната власт участвало в разграбване на църковното имущество. Св.Йоан въвел нов строг ред – голяма част от църковните приходи се насочвали към строителството на болници, приюти за бедните и за социални помощи. Стремежът на Св.Йоан за възвръщане към социалните принципи на християнството от първите векове се възприема от столичното висше общество като проява на старомодност и провинциализъм. От Св.Йоан е недоволен и столичния клир, който трябва да се подчинява на въведената строга дисциплина. Самата империатрица Евдоксия възприема като лично оскърбление публичното осъждане от светеца на разкоша и суетността сред константинополските придворни дами.
Свикан е набързо инсцениран събор от личните врагове на Св.Йоан Златоуст оглавяван от александрийският архиепископ Теофил личен негов враг и претендент за престола му. Събора се провежда в близкото до столицата село Дъб и влиза в историята под името „при Дъба”. Отправят му се най дребнави и неверни обвинения, като това, „че не умее да указва гостоприемство”. Обвинен е и в Оригенизъм понеже дал убежище на гонени от Теофил Александрийски монаси оригенисти. Св.Йоан е осъден на заточение. Едва напуснал града, в столицата става опустошително земетресение. Евдоксия, уплашена съзира в това знамение знак на небесен гняв заради гонението, на което тя е подхвърлила един праведник. Тя веднага побързала да го върне на епископската катедра с голяма тържественост. Върнал се отново в Константинопол, Св.Йоан не престава да порицава остро пороците на обществото и да отстоява социалните принципи на християнството в защита на обезправените и бедстващите. Мирът в Църквата не продължава дълго. На площада, непосредствено пред катедралния храм, била издигната статуя на суетната и славолюбива империатрица. Там били устройвани зрелища, които смущавали богослужението. Св.Йоан порицава това като кощунство. Последвало ново обвинение за дръзко оскърбление на империатрицата, което окончателно решава съдбата му. Той е изпратен в далечното арменско село Кукуз от където не престава да се грижи за своите пасоми и води непрекъсната кореспонденция с тях. Отслабнал от болести, страдания и несгоди той починал след извършване на Св.Литургия и приемане на Св.Евхаристия в храма Св.Василиск в гр.Комана през 407г. Последните думи на светеца били: „ Слава Богу за всичко! „.
През 438г. Св.Йоан Златоуст е канонизиран за светец, а светите му мощи тържествено пренесени в Константинопол от император Теодосий ІІ.
Основното значение на Св.Йоан Златоуст като богослов – екзегет и проповедник намира израз и в акцентите, които той поставя върху практическия морал и изясняване принципите на християнството. Свети Йоан не се впуска в сложни философски формулировки и не си служи с мъгляви понятия. Нито един от Отците на Църквата не разкривал с такава енергия и решителност идеята за практическото християнство. Мнозина изследователи определят Златоуст като великолепен екзегет и богослов – практик, той както проповядва, така и живее.[12]
Екзегетическия стил на Св.Йоан Златоуст се определя в школата на Диодор, там се оформя библейския му светоглед. Като екзегет той не е новатор. Придържа се към установилата се Антиохийска традиция. Св.Йоан Златоуст остава в своите тълкувания винаги реалист, ползва се от тълкуванията на своя учител Диодор Тарсийски и това му помага да избегне крайностите в които изпада Теодор Мопсуестийски, въпреки че и той е от същата школа[13].
В богословието на Св.Йоан Златоуст ни се открива една напълно православна христология. Той ясно говори за единството на две природи в едно Лице, Лицето на Богочовека; за единосъщието и равенството на Син и Отец, за две воли в Христа. Той е Бог и Човек. „ Нека нито да смесваме, нито да разделяме. Един е Бог, един Христос Син Божий. А когато аз казвам „Един”, указвам на съединение, а не на смесване, тъй като едното естество не се е превърнало в другото, а само се е съединило с него”(Филип. Бес.7:3).
В Църквата, която е Христовото Тяло се продължава Христовото дело чрез Тайнствата. Златоуст говори предимно за Кръщението и Евхаристията. Кръщението въдворява човека в Църквата, прави възможно общението му с останалите християни и със Самия Христос. Със Св.Тайнство Кръщение ние можем да участваме на сватбения пир – да се храним с Тялото и Кръвта Господни и да се обожваме(Катех.3:19).
Св.Йоан Златоуст говори за Евхаристията като за Жертва, подчертавайки нейния реализъм. Приемайки Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Него, извършва се нашето спасение и обожение. Става нашето нравствено преобразяване. Същевременно Евхаристията ни съединява помежду ни, прави ни членове на едното Тяло. Единствената беда на християните е само в това, че те не приемат тази Храна(Тълк.Мат.82:5). Златоустия пастир непрестанно напомня, подтиква, окуражава християните за Причастие с Христос, колкото е възможно по често. „Ако ти, казва Златоуст, не си достоен за Причастие, то тогава не си достоен и за участие в Литургията на верните и следователно – и в молитвите”(Тълк.Ефес.3:4).[14]
Съчинения.
В своята огромна литературно-богословска дейност Св.Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява почти във всички области на богословската мисъл, знание и творчество (екзегетика, догматика, апологетика, етика, пастирско богословие, омилетика, литургика). Той е най-плодовитият писател на Източната църква. Запазените му съчинения могат да се подредят в следните групи: 1) Изследвания, 2) Екзегетически беседи, 3) Проповеди, слова и речи, 4) Писма и 5) Литургия.
В своята огромна литературно-богословска дейност Св.Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява почти във всички области на богословската мисъл, знание и творчество (екзегетика, догматика, апологетика, етика, пастирско богословие, омилетика, литургика). Той е най-плодовитият писател на Източната църква. Запазените му съчинения могат да се подредят в следните групи: 1) Изследвания, 2) Екзегетически беседи, 3) Проповеди, слова и речи, 4) Писма и 5) Литургия.
Изследвания1. „Увещания към падналия Теодор“ — Според някои автори те са написани в 369 г., според други —между 371 и 378 г.
2. Две книги „За разкаянието“ – Написани са в 375 или 376 г.
3. „Против враговете на монашеския живот“ – в три книги, написани в 376г.
4.„Сравнение между царя и монаха“
5. „За девството“ (De virginitate, t. 48, col. 533—596) — подробно изясняване на мисълта на св. ап. Павел (1 Кор., 7 гл.),
6—7. „Към младата вдовица“.
8. „Против живущите с девственички“.
9. „Против девственички, живущи с мъже“.
10. „За свещенството“
11. „Към подвижника Стагирий, измъчаван от демон“.
12. „Който сам на себе си не вреди, нему никой не може да вреди”.
13. „Към тези, които се съблазняват от нещастията в живота“.
14. „Слово за блажения Вавила, против Юлиана и езичниците“.
15. „Против юдеите и езичниците — Иисус Христос е Бог“, написано около 387 г. Посочват се изпълнилите се пророчества на старозаветните пророци и на Самия Христа, че Той е Син Божи, не обикновен човек.
16. „За високомерието и за възпитанието на децата“, написано около 393 г. в Антиохия.
17. „Преглед на Стария и Новия Завет“
Екзегетически беседи
Най-много съчинения св. Иоан Златоуст е написал върху тълкуванието на Свещ. Писание — беседи върху библейските книги или библейски коментари в омилетична форма. Някои от тях са тълкувания на отделни места, други на цели книги от Свещ. Писание. Повечето от тях произхождат от времето на проповедническата дейност на светителя в Антиохия (386—397 г.)
1. Тълкувания на Стария Завет.
1. „Беседи върху книгата Битие“ съставени между 386 и 388 г. През великия пост на 386 г. светителят произнесъл още 9 беседи .
2. Тълкувания на някои глави от книгите на Царствата: 5 беседи за Анна, произнесени около Петдесетница на 387 г., и 3 беседи за Давида и Саула, произнесени през лятото на 387 г.
3. „Беседи (58) върху някои псалми“
2. Две книги „За разкаянието“ – Написани са в 375 или 376 г.
3. „Против враговете на монашеския живот“ – в три книги, написани в 376г.
4.„Сравнение между царя и монаха“
5. „За девството“ (De virginitate, t. 48, col. 533—596) — подробно изясняване на мисълта на св. ап. Павел (1 Кор., 7 гл.),
6—7. „Към младата вдовица“.
8. „Против живущите с девственички“.
9. „Против девственички, живущи с мъже“.
10. „За свещенството“
11. „Към подвижника Стагирий, измъчаван от демон“.
12. „Който сам на себе си не вреди, нему никой не може да вреди”.
13. „Към тези, които се съблазняват от нещастията в живота“.
14. „Слово за блажения Вавила, против Юлиана и езичниците“.
15. „Против юдеите и езичниците — Иисус Христос е Бог“, написано около 387 г. Посочват се изпълнилите се пророчества на старозаветните пророци и на Самия Христа, че Той е Син Божи, не обикновен човек.
16. „За високомерието и за възпитанието на децата“, написано около 393 г. в Антиохия.
17. „Преглед на Стария и Новия Завет“
Екзегетически беседи
Най-много съчинения св. Иоан Златоуст е написал върху тълкуванието на Свещ. Писание — беседи върху библейските книги или библейски коментари в омилетична форма. Някои от тях са тълкувания на отделни места, други на цели книги от Свещ. Писание. Повечето от тях произхождат от времето на проповедническата дейност на светителя в Антиохия (386—397 г.)
1. Тълкувания на Стария Завет.
1. „Беседи върху книгата Битие“ съставени между 386 и 388 г. През великия пост на 386 г. светителят произнесъл още 9 беседи .
2. Тълкувания на някои глави от книгите на Царствата: 5 беседи за Анна, произнесени около Петдесетница на 387 г., и 3 беседи за Давида и Саула, произнесени през лятото на 387 г.
3. „Беседи (58) върху някои псалми“
4. Запазени са значителни откъслеци върху книгата на Иов и Притчи Соломонови.
5. Тълкувание на първите глави откнигата на пророк Исаия.
7. Запазените откъслеци върху книгата на пророк И е р е м и я.
8. Откъслеците от тълкувания на книгата на п р о р о к Д а н и и л.
Б. Тълкувания на Новия Завет
1. „Беседи върху евангелието според Матей“ – произнесени в Антиохия около 390 г. Те са едни от най-хубавите новозаветни тълкувания на св. Иоан Златоуст.
2. Тълкувания на евангелията според св. евангелист Марко и св. Евангелист Лука
3. „Беседи върху евангелието според Иоан“ произнесени са в Антиохия в 389 г.
4. „Беседи върху книгата Деяния на светите апостоли“ произнесени са в Константинопол в 400 или 401 г.
5. „Беседи върху посланията на св.ап. Павел“. Едни от беседите са произнесени в Антиохия, други — в Константинопол. Св. Иоан Златоуст е направил тълкувания на всички послания на св. ап. Павел: а) Послание до Римляни; б) до Коринтяни ; в) до Галатяни; г) до Ефесяни ; д) до Филипяни ; е) до Колосяни; ж)до Солуняни; з) до Тимотея; и) до Тита; к) до Филимона; л)до Евреите.
ПроповедиПроповедите на Св.Йоан Златоуст могат да се разделят на следните групи: 1. Проповеди, които имат за предмет различни места от Свещ. Писание
5. Тълкувание на първите глави откнигата на пророк Исаия.
7. Запазените откъслеци върху книгата на пророк И е р е м и я.
8. Откъслеците от тълкувания на книгата на п р о р о к Д а н и и л.
Б. Тълкувания на Новия Завет
1. „Беседи върху евангелието според Матей“ – произнесени в Антиохия около 390 г. Те са едни от най-хубавите новозаветни тълкувания на св. Иоан Златоуст.
2. Тълкувания на евангелията според св. евангелист Марко и св. Евангелист Лука
3. „Беседи върху евангелието според Иоан“ произнесени са в Антиохия в 389 г.
4. „Беседи върху книгата Деяния на светите апостоли“ произнесени са в Константинопол в 400 или 401 г.
5. „Беседи върху посланията на св.ап. Павел“. Едни от беседите са произнесени в Антиохия, други — в Константинопол. Св. Иоан Златоуст е направил тълкувания на всички послания на св. ап. Павел: а) Послание до Римляни; б) до Коринтяни ; в) до Галатяни; г) до Ефесяни ; д) до Филипяни ; е) до Колосяни; ж)до Солуняни; з) до Тимотея; и) до Тита; к) до Филимона; л)до Евреите.
ПроповедиПроповедите на Св.Йоан Златоуст могат да се разделят на следните групи: 1. Проповеди, които имат за предмет различни места от Свещ. Писание
2. Проповеди с морално аскетически характер.
3. Проповеди с догматическо-полемически характер.
4. Проповеди произнесени на различни Църк.празници
5. Похвални слова.
6. Слова, произнесени при различни случаи.Писма
Запазените писма на Св.Йоан Златоуст са около 240. Почти всички са писани през време на второто му изгнание (404—407 г. в Кукуз). В тях той дава сведения за състоянието си и утешава своите пре¬дани пасоми. Особено внимание заслужават едно писмо до папа Инокентий отправено от Константинопол в 404 г. след Пасха, в което съобщава за появилия се смут в столицата след пристигането на Теофил Александрийски, и 17 писма до дякониса Олимпия, в които разкрива голямото значение на страданията в делото на спасението.
Литургия
Божествената литургия на св. Иоан Златоуст е съкращение на литургията на Св.Василий Велики. Някои западни богослови отричат принадлежността и на Св.Йоан Златоуст, други я поставят между съмнителните негови съчинения. Има обаче древни свидетелства, дори от времето на светителя, че ако не е съставил своя, най-малко е съкратил литургията на Св.Василий Велики. Приемникът му по катедра — Константинополският патриарх Прокъл, — като изтъква, че св. Василий Велики съкратил тъй наречената „Апостолска литургия“, понеже съвременниците му се изморявали от продължителността й, след това отбелязва: „След не много време златоглаголивият наш отец Иоан, като пастир, който ревностно се грижи за спасението на овцете и обръща вни-мание на леността на човешката природа, поискал да изтръгне с корен всеки сатанински предлог; затова и изключил много нещо от литургията и наредил тя да се извършва по-съкратено“. По-късно Иерусалимският патриарх Софроний (VII в.) свидетелства: „Сега повече от другите на почит е свещенодействието на Василий Велики и Йоан Златоуст“. За литургията на Св.Йоан Златоуст свидетелства още канонистът Теодор Валсамон, който в писмо до Александрийския патриарх Марко подчертава, че всички църкви трябва да извършват свещенодействията според предаденото от Василий Велики и Йоан Златоуст. А Св.Симеон Солунски пише: „Богоглаголивите Василий и Златоуст, които подробно са изложили чина на тайноводството, са наредили да го извършваме така, както го извършва нашата Църква“. Някои съчинения на св. Йоан Златоуст били превеждани в старобългарската книжнина наскоро след покръстването на българския народ и били твърде популярни. С името на цар Симеон се свързва един голям сборник от избрани слова, предимно от съчиненията на св. Иоан Златоуст. Подборът, а вероятно и преводът били направени от самия Симеон, който нарекъл сборника „Златоструй“. В своето „Учително евангелие“ епископ Константин Преславски взел тълкуванията на евангелските текстове на 38 беседи от съчиненията на св.Йоан Златоуст. Йоан Екзарх при съставянето на своя „Шестоднев“ използувал не само „Шестоднева“ на св. Василий Велики, но и съчинениятана св. Иоан Златоуст. От „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма се вижда, че той е познавал съчиненията на св.Йоан Златоуст. Супрасълският сборник (от XI в.) съдържа Златоустови слова. Книжовникът Дионисий, ученик на св. Теодосий Търновски, превел Златоустовия проповеднически сборник „Маргарит“. В Рилския сборник (панагирик) от 1479 г., писан в Жегликовския манастир, вероятно по поръка на Рилския манастир, където се пази и сега, се съдържат произведения на Св.Йоан Златоуст. В сборници със смесено съдържание и дамаскини от XVII и XVIII в. са включени и Златоустови проповеди[15]
5. Похвални слова.
6. Слова, произнесени при различни случаи.Писма
Запазените писма на Св.Йоан Златоуст са около 240. Почти всички са писани през време на второто му изгнание (404—407 г. в Кукуз). В тях той дава сведения за състоянието си и утешава своите пре¬дани пасоми. Особено внимание заслужават едно писмо до папа Инокентий отправено от Константинопол в 404 г. след Пасха, в което съобщава за появилия се смут в столицата след пристигането на Теофил Александрийски, и 17 писма до дякониса Олимпия, в които разкрива голямото значение на страданията в делото на спасението.
Литургия
Божествената литургия на св. Иоан Златоуст е съкращение на литургията на Св.Василий Велики. Някои западни богослови отричат принадлежността и на Св.Йоан Златоуст, други я поставят между съмнителните негови съчинения. Има обаче древни свидетелства, дори от времето на светителя, че ако не е съставил своя, най-малко е съкратил литургията на Св.Василий Велики. Приемникът му по катедра — Константинополският патриарх Прокъл, — като изтъква, че св. Василий Велики съкратил тъй наречената „Апостолска литургия“, понеже съвременниците му се изморявали от продължителността й, след това отбелязва: „След не много време златоглаголивият наш отец Иоан, като пастир, който ревностно се грижи за спасението на овцете и обръща вни-мание на леността на човешката природа, поискал да изтръгне с корен всеки сатанински предлог; затова и изключил много нещо от литургията и наредил тя да се извършва по-съкратено“. По-късно Иерусалимският патриарх Софроний (VII в.) свидетелства: „Сега повече от другите на почит е свещенодействието на Василий Велики и Йоан Златоуст“. За литургията на Св.Йоан Златоуст свидетелства още канонистът Теодор Валсамон, който в писмо до Александрийския патриарх Марко подчертава, че всички църкви трябва да извършват свещенодействията според предаденото от Василий Велики и Йоан Златоуст. А Св.Симеон Солунски пише: „Богоглаголивите Василий и Златоуст, които подробно са изложили чина на тайноводството, са наредили да го извършваме така, както го извършва нашата Църква“. Някои съчинения на св. Йоан Златоуст били превеждани в старобългарската книжнина наскоро след покръстването на българския народ и били твърде популярни. С името на цар Симеон се свързва един голям сборник от избрани слова, предимно от съчиненията на св. Иоан Златоуст. Подборът, а вероятно и преводът били направени от самия Симеон, който нарекъл сборника „Златоструй“. В своето „Учително евангелие“ епископ Константин Преславски взел тълкуванията на евангелските текстове на 38 беседи от съчиненията на св.Йоан Златоуст. Йоан Екзарх при съставянето на своя „Шестоднев“ използувал не само „Шестоднева“ на св. Василий Велики, но и съчинениятана св. Иоан Златоуст. От „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма се вижда, че той е познавал съчиненията на св.Йоан Златоуст. Супрасълският сборник (от XI в.) съдържа Златоустови слова. Книжовникът Дионисий, ученик на св. Теодосий Търновски, превел Златоустовия проповеднически сборник „Маргарит“. В Рилския сборник (панагирик) от 1479 г., писан в Жегликовския манастир, вероятно по поръка на Рилския манастир, където се пази и сега, се съдържат произведения на Св.Йоан Златоуст. В сборници със смесено съдържание и дамаскини от XVII и XVIII в. са включени и Златоустови проповеди[15]
Животът на Златоуст е труден и бурен. Това е живот на подвижник и мъченик. Той не се отчайва, винаги и във всичко показва величието на своя дух и изключителната си любов към човека. Златоустовият принцип е: „ Ние водим война, но тази наша война не прави живите мъртви, а мъртвите – оживотворени духовно. Не еретика преследвам аз, а ерестта; не грешника, а греха. Калкото и да ме обиждаш, от чисто сърце ти го казвам: Мир, защото любовта на Бога е у мене. И колкото повече да намалява любовта ви към мене, толкова повече ще ви обичам.”
Църквата винаги е сочила Св.Йоан Златоуст като образец на изряден духовник и богослов.
Използвана литература:
1. Лопухин, А.. Живот и трудове на Св.Йоан Златоуст. С-я, 1934
2. Флоровски, Георги. Източните Отци ІVв. . І том, Изд.Тавор, 1992
3. Хубанчев, А.. Св.Йоан Златоуст – социално-критичната функция на Богословието. БМ, 1-4кн.,2001
4. Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986
5. Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007
[1] Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007, стр. 141
[2] Лопухин, А.. Живот и трудове на Св.Йоан Златоуст. С-я, 1934
[3] Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007, стр. 141
[4] Флоровски, Георги. Източните Отци ІVв. І том, Изд.Тавор, 1992
[5] Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986, стр.326
[6] Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007, стр. 141
[7] Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986, стр.327
[8] Пак там.
[9] Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986, стр.327
[10] Лопухин, А.. Живот и трудове на Св.Йоан Златоуст. С-я, 1934, стр.28-29
[11] Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986, стр.328
[12] Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007, стр. 145
[13] Флоровски, Георги. Източните Отци ІVв. І том, Изд.Тавор, 1992, стр.329
[14] Чиликов, Стоян. Въведение в богословието на Отците. Пловдив, 2007, стр. 147
[15] Цоневски, Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986
Няма коментари:
Публикуване на коментар