„Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание...”(Бит.3:6)
Историята за използването на психоактивни вещества от човека идва от най – древни времена. Още в допотопната епоха(V –VІ хил. пр.Хр.) след потомството на Каин, по свидетелството на Св. Ириней Лионски, „демоните открили на жените, силата на корените и тревите”, които те започнали да използват с магически цели. Явно още тогава било известно свойството на тези вещества да предизвикват изменения в съзнанието, да го правят по податливо за духовно въздействие отвън.
След грехопадението свойствата на тялото се изменят[1]. За душата на човека, обкръжен сега от несвети, а от паднали духове, то станало естествена тъмница, защитаваща го от непосредствено общение със тях, в това се проявила Божията милост към падналия човек, за да не би той скоро да се уподоби на бесовете, след като няма възможност да избегне непрестанното им въздействие чрез слуха и зрението си.
Тази изолация обаче не е абсолютна. Разглеждайки психическия живот на човека, светите отци откриват, че в него възникват три вида помисли и усещания.
Към първия принадлежат докосването до Божията благодат(енергия) и помислите, предлагани от нашия Ангел Пазител.
Към втория вид се отнася неизискващата особенно въздействие от страна на представителите на невидимия свят естествена психическа дейност на човека, която не се нуждае от някакви нравствени критерии, за да бъде преценена. Това са например съпровождащите някакъв всекидневен труд мисловни операции или това, което отдавна се е усвоило от душата, станало като част от нейната природа.
Третият вид представляват демоничните въздействия върху ума, сърцето и тялото посредством внушения на мечтания, мисли, желания и даже чрез докосване до най различните органи и части на тялото, до най – съкровенните и тайни механизми на душата[2]. Демоните както ни учи св. Игнатий Брянчанинов, имат способност да въздействат на душата чрез кръвта, предизвиквайки по този начин в нея едни или други преживявания[3]. Естествено , това се прави от тях дотолкова, доколкото Бог го допуска, което срещаме и в „книга Йов”. Но интензивността на тези въздействия зависи от волята на самия човек. В негова власт е да избира кое предпочита за себе си повече – първия или последния род духовно общение. Тук е началото на двата вида духовност – понятия, които днес се употребяват често, но не конкретно.
При употреба на психоактивни вещества човекът не просто се обръща към своята „бесъзнателна част от психиката”, но и предоставя пълна свобода за действие в съзнанието си на пълно конкретни сили. Преоспяването на древните хора в бесообщението включително и с помоща на „силата на корените и тревите” е било толкова значително, че е предизвикало Всемирния потоп, както ни свидетелства и Св.Писание, което бе подтвърдено и от откритията на съвременната креационистка наука[4]. Светите отци говорят за предпотопната цивилизация(период), като за много висока по степен на развитие, но магическа по своя характер[5].
За историята на използването на наркотични(упойващи) вещества срещаме и в обясненията на Шумерите, които са населявали територията на Месопотамия(Днешен Ирак), те говорят за употребата на билката „мак”. На глинени плочки от Нипур(ІІІхил. пр. Хр.) се срещат рецепти за правене и употреба на опиум. През друго хилядолетие преди Христа опиума е бил познат от народи които населяват Източното Средиземноморие[6].
Употребяването на наркотични средства в езическите традиции по правило е било сакрално(свещено). То е играело съществена роля в практиката на шаманизма, предсказването и обредите на инициация[7]. Шаманите или жреците, които били духовни лидери на езичеството, използвали различни психотропни и халюциногенни средства за облегчаване влизането в контакт с другите. Викингите употребявали мухоморката като стимулатор за придобиване на „свещено безумие” в боя. Нещо подобно се практикувало и у далекоизточните народи.
Мюсюлманската мистика не е изключение от практиката на използване на наркотици. В нея откровението свише, получавано в състояние на екстаз, се счита за най – ценната форма за познание на истината. Символ на тази форма на познание се явява виното като разрушаващо границите на човешкото”Аз”. За достигане на съзерцание на Аллах способствали танцът, музиката, тонизиращите напитки и наркотичните средства. Получаваните при това мистични озарения, превеждащи суфита от страната на доброто и злото към съзерцание на Аллах, като основа на вселената, се възпяват от арабските мистици Омар Хайям(1122) в неговите „Рубаи” и от Омар – ибн – ал – Фарид(1235) във „Винени песни”, изобразявайки ги символически като вино.
Примерите за употребата на психоактивни вещества във различните времена и култури са многобройни(за това се изисква написването на един по – голям изследователски труд). Смятам, че изброените по – горе са достатъчни за моето обосноваване.
Класификацията на днес използваните наркотици е спрямо експертите от Световната здравна организация (СЗО). Наркотичните вещества, могат да бъдат разделени в следните групи въз основа на типа зависимост, която причиняват:
1. Опиати - опиум, морфин, хероин, кодеин, метадон
2. Канабис - марихуана, ганджа, хашиш
3. Кокаин - листа от кока, крек
4. Барбитурати, транквилизатори - барбитал, фенобарбитал, диазепам, и др.
5. Амфетмини - амфетамин, дексамфетамин, каптагон, екстази
6. Халюциногени - LSD, мескалин
7. Инхаланти - летливи разтворители-ацетон, бензол
8. Алкохол - всички видове спиртни напитки
Алкохолът е легален наркотик, най-разпространен в света. Той засилва опасно наркотичното и потискащото дишането действие на опиатите. Смъртоносна опасност крие комбинацията на алкохол с наркотични аналгетици и за лица, които ги употребяват с терапевтична цел "Мистериозната" внезапна смърт на хероинозависими в много случаи се дължи на едновременна консумация на алкохол и дрога[8].
Центрове занимаващи се със превенция на наркозависимите има, но много е важен подхода и начина на обгрижването на душевно болните. В България има комуни, но процентът на излекуваните е минимален. Православната Църква също взима участие в този голям смут сред обществото, като допринася със изграждането на Центрове за реабилитиране на наркозависимите. Грижата на Църквата за своите членове е един от съществените фактори на нейната социална мисия.
Обгрижването на пастирите със прилагането на православна психотерапия е един най – сполучлив метод използван в света. Чрез вяра, призоваването на Иисус Христос, молитва, пост и , разбира се, покаяние и причастие, наркозависимият може да победи дявола. Църквата участва в борбата против различни форми психически зависимости и увлечения – магии, окултни и фетишистки действия, чиито жертви са религиозно непросветени хора или колебаещи се вярващи. За връзката между окултизма и наркозависимостите говори в днешно време, въз основа на своята пастирска работа, и йеромонах Анатолий Берестов. Наркоманията е вид болeстно състояние на човека и форма на психическа зависимост, която изисква и предполага духовна терапия и психотерапевтично лечение. Особено лечение в тази насока е психотерапията, по време на която се срещат болен човек и лекар. Лекарят лекува душата на човека с помоща на духовни средства, извършва се лечение на „душа от душа”. Според Д. Авдеев лечебното психотерапевтично въздействие трябва да обхваща следните две цели – най – близки: да успокои болния, да му вдъхне надежда и да отстрани симптомите на заболяването, и главните: духовно стабилизиране и вътрешен разтеж.
Клиниката, в която работи Д. Авдеев, се ръководи от неговата майка Галина Авдеева. Като религиозна жена тя съдейства за създаване на подходящ и по – топъл християнски климат в болницата. Под нейно ръководство е разработена програма за помощ на болните на амбулаторен етап. Една от главните идеи на програмата е свързана с инфаркта на миокарда като събитие в живота на човека, от което е необходимо да се извлече нещо ценно за по – нататъшния жизнен път, да се осмисли страданието и да се преодолее болестта на духовно ниво. Екипат на болницата прави опид за цялостен поглед към човека в единството на неговите биологична, емоционално –психологична и духовна проява. За девиз на програмата са избрани думите: „Лекарят и пациентът в търсене на смисъл”[9]. По инициятива на свещеник Борис Захариев, също лекар, на желаещите пациенти се четат поучения от светите отци, които се отнасят до смирението и до понасянето на болести заради Иисус Христос; те слушат също фрагменти от провославни песнопения, срещат се и разговарят с духовници. Поради близостта на болницата до мястото на Веденския събор някои болни посещават богослужение, изповядват се и се причастяват[10]. В болниците се четат често думите на св. Теофан Затворник: „Всичко е от Бога: и болестите, и здравето , и всичко, което е от Бога, ни се дава за наше спасение. Така и ти приемай своята болест и блогодари на Бога за това, че се грижи за твоето спасение. С какво точно изпращаното ти от Бога служи за спасение – това може да не издирваш, защото може би няма да го разбереш. Бог изпраща едно нещо за наказание, като епитимия; друго – за вразумявяне, за да се упомни човекът; друго за да избави човекът от беда, в която би попаднал, ако би бил здрав.
През последните години руските православни духовници се сблъскват все по – сериозно с наркоманията и то главно сред подрастващи и младежи. На това служение на Православната Църква сред наркозависими младежи се е посветил в Русия йеромонах Анатолий Берестов, който е лекар педиатър и свещеник. Той е разработил и прилага в практиката си на духовник система за духовна терапия, интегрираща пастирските грижи с психотерапевтичната и медицинска подкрепа, и заедно с неговите сътрудници изгражда енорийски центрове за работа с наркозависими. През последните години той обучава и други свещеници да изпълняват подобна пастирска дейност, а у нас неговият духовно – попечителски център има специално споразумение за системна работа с Варненската и Великопреславска митрополия. Въз основа на прилагането на опита на тези православни духовно – терапевтични центрове за лечение на наркозависими работи и енорийският център към храма „Св. цар Борис” във гр. Варна. В него се осъществява лечение, рехабилитация на наркозависими младежи, които показват обнадеждаващи резултати. Няколко младежи, които са преминали през курса на лечение и духовна терапия в енорийския център, от години не приемат наркотици и работят в програмите за подпомагане на тези, които желаят да превъзмогнат тази зависимост. Особенно внимание се обръща при духовно – пастирската работа с такива младежи на преодоляването на тяхната изолация, на приобщаването им към благодатния и молитвения живот на Църквата и общуването в енорията, на приобщаването им към духа на православните традиции – страмеж за спазване на постите, практикуване на Св. Тайнство Изповед и причастяването със Светите Тяло и Кръв Христови[11]. В тази дейност на енорийския център и работата на свещениците от Варненската и Великопреславска митрополия си сътрудничи с община Варна за създаване на необходимата база за изграждане на терапевтичен център, а благотворителното дружество „Българо – германско социално дело” обезпечава престоя на младежите в центъра и отпуска финансова подкрепа за осигуряване на храната и лекарствата за терапия на младежите.
Много важно значение в работата на Църквата с наркозависими младежи е и превенцията и профилактиката и затова много усилия и инициятиви на свещеници и богослови са насочени в тази посока. У нас православната фондация „Покров Богородичен” работи в това направление и има специална програма за информационна кампания, насочена към младите(Стоя до теб), както и програма за превенция на наркозависимите, наречена Стълбица. Фондацията провежда и много научни конференции и обучителни семинари по темата, насочени не само към православни свещеници, богослови, социални работници и психолози, но и към самите надежди, които се привличат за сътрудници и доброволци към подобни църковни проекти и инициативи[12].
От всичко споменато до тук, виждаме ролята на няколко пастири, занимаващи се с така трудния подвиг, а именно обгрижването на наркозависимите. Знаем добре че служението на пастиря е отправено именно към такива заболели души, които зоват за помощ или се надяват, някой или нещо да им даде необходимото лекарство. Този път за обгрижване на наркозависимите, не е лесен и не е за всеки духовник, защото не всеки има силите и възможността да организира толкова специализирана лечебница, но молитвите на такива и на народа ще допринесат за повече дейни свещенослужители и по – големи резултати. За пастиря всеки клас е човешка душа, всеки цвят – човек. Добрият пастир познава градината си, знае процесите на органичния живот и умее да помогне на нуждаещите се. Работата на пастиря е обработка, подготовка на почвата, посяването на семето (Благовестенето на наркозависимите), напояване на разстенията (приобщавайки ги към Св.Тайни), изкореняване на плевелите (Призоваването на св. Дух и действието Му вътре в нас, прогонването на всякакви вражески нападения), облагородяване с добър присад на дивите дървета, пръскането на лозята, опазването на плода от птици, своевремeнното събиране на плодовете (много близки на тези страдащи души ще се присъединят към лаоса, както е ставало по време на гоненията – един като изповяда вярата си и мнозина повярват в Христа, без да са Го видели!). Пастирят във всеки един член от Тялото вижда овца от Христовото стадо, заблудила се в планината и изложена на опасността да падне в пропастта[13]. Е не е ли той този, който трябва да прибере с последни сили тези които са готови в пропастта да паднат? В една статия о.Георги казва, че действа, както му подсказва сърцето и съвестта[14]. Ето как Божията помощ идва върху един негов служител, подтиквайки действията му към доброто и благото за народа и Бога.
В днешно време единственият реален шанс да спасим наркозависимите, да ги направим здрави, е създаването на рехабилитационни центрове. Предимно - духовно ориентирани. В православните страни, разбира се, това трябва да са православни рехабилитационни центрове[15].
Църквата разпознава наркоманията като духовен проблем, проблем за това как възприемаш себе си и света. Затова и лечението на зависимостите започва с това, че всеки човек е много ценен в очите на Бога. Църквата не работи с целеви групи, а с конкретни хора, с конкретна болка и търси изхода за точно този човек. С любов и внимание. На това служение са се посветили свещеници от цяла България. Някои вече имат дългогодишен опит и конкретни успехи, други сега започват. Те вършат делото си с любов, състрадание и внимание, а именно в тишината на храма[16].
Използвана литература
1. Берестов, А. Духовните основи на наркоманията. Варна, 2003
2. Берестов, А. Да се завърнеш към живота. Варна, 2002
3. Наркомания: грех или болезънь. Данииловски благовестник, Москва, 2001
4. Киров, Д., Нушев, К. Социалната мисия на БПЦ. С., 2007
5. Маслов, Йоан. Пастирско Богословие, С., 2009
6. Никчевиђ, Радомир. Наркоманија – грех или болест?. кн.17, Изд. Светигора, Цетиње, 2001
7. Св. Игнатий(Брянчанинов). Слово о чувственом и духовном видении духом. Творения., т.3. М., Изд. Сретенского Моностыря, 1997
INTERNET ресурси
2. http:// mitropolia-varna.org/
4. http://www.perspective.bg/Drugs/defin.htm
[1] До тогава животът във Рая е блаженство, а след това се появява смъртта и болестите, борбата със живота, коята за тях е нещо ново и мъчително.
[2] Берестов, А. Духовните основи на наркоманията. Варна, 2003, с.16 – 17
[3] Св. Игнатий(Брянчанинов). Слово о чувственом и духовном видении духом. Творения., т.3. М., Изд. Сретенского Моностыря, 1997, с.110
[4] Креационизъм – направление в естествените науки, разглеждащо света като Божие творение.
[5] Берестов, А. Духовните основи на наркоманията. Варна, 2003, с.17 – 18
[6] Никчевиђ, Радомир. Наркоманија – грех или болест?. кн.17, Изд. Светигора, Цетиње 2001,с.23
[7] Обреди, съпровождащи посвещаването в някаква социална група.
[8] http://www.perspective.bg/Drugs/defin.htm
[9] Берестов, А. Да се завърнеш към живота. Варна, 2002, с.39
[10] Наркомания: грех или болезънь. Данииловски благовестник, Москва, 2001, с.63
[11] Берестов, А. Грег, болезнь, изцеление. Москва, 2003, с. 113
[12] Киров, Д., Нушев, К. Социалната мисия на БПЦ. С., 2007, с. 157 – 160
[13] Маслов, Йоан. Пастирско Богословие, С., 2009, с.408
[14] http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%
[15] http:// mitropolia-varna.org/
[16] http://www.dveri.bg/content/view/1297/109/
Няма коментари:
Публикуване на коментар