Старобългарски химнографски произведения за Триода
Книгата „Триод” е основната богослужебна книга, която съдържа песенен материал за подвижния кръг от годината /през периода от неделята на Митаря и Фарисея да празника Пасха – това е Постния Триод, а цветния – който също се нарича и Пентикостар - започва от Пасха и продължава до празника петдесетница/. Триод - от гр.ез. Триờдион (трипеснец – песнопения съставени от три песни). Триода се дели на две части (това деление в ръкописната традиция съществува още от Хв. ) – Постен и Цветен Триод. В съвременото богослужение се възприема именно това деление. Кои са по-известните славянски ръкописи запазени от този тип? Най-ранните са от ХIв. , а най – късните достигат до XIIIв.
- Битолски Триод – от 12в. – този ръкопис е преписван в една кула в с. Въча. В него има многобройни следи от глаголица, дори цели глаголически изречения. От това се вижда, че преписвача поп Георги е преписвал от древен глаголически ръкопис. Днес ръкописа се съхранява в БАН.
- Орбелски Триод – 12в. – нарича се по името на мястото където е преписвано в с. Орбеля – Македония. Ръкописа се съхранява в публичната библиотека на град Санктпетербург, Русия.
- Жеравненски Триод – 13в. – кирилски ръкопис. За голямо съжаление много от листовете му са разпокъсани и отделни листове се пазят на различни места. Едните се съхраняват в НБКМ, други в Санктпетербург, а други на други места.
- Държавно – историческия музей в Москва се пази един ръкопис от Триод, датиран от 12в.
Какво съдържа богосужебната книга Триод? Основната част от песнопения са дело на византийските автори, като се започне от св. Роман Сладкопевец, св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски и св. Теодор Студит (за делничните и всекидневните дни на Триода и периода след Пасха, той създава и трипеснеци). Йосиф Песнописец – създава трипеснеци, стихири и седални за Великия Пост. Св. Климент Студит, който е ученик на св. Теодор - от девети век учениците на светите братя превеждат по- голяма част от техните песнопения. Епископ Константин Преславски – „Гранеса добра Константинова (бълг. прев. Добри стихове[на] Константинови )” – това са началните букви на отделните тропари от Трипеснеците за Великия пост. Това е оригинално непреведено произведение на Константин Преславски. Началните букви от всеки тропар образуват смислен текст, цели стихове и от там се получава една стихотворна творба. Текста като цяло е насочен към славяните. От началните букви на тези 440 строфи или тропари са се образували цели стихове. Константин Преславски е бил заедно със св. Братя в Моравия преди да дойде в България.
Слава крижная – слава на Кръста- написано е за деня Сряда когато Църквата чества Кръстните Страдания на нашия Господ Иисус Христос.
Апостолите – те се честват всеки Четвъртък.
Ето добро слово – ето за славяните доброто слово се има предвид.
Кръстно – в Петък – ето защо се споменава отново за този ден. „ По цялата земя соберете се словяни...” 18стиха – това е най – голямото стихово творчество, като се има предвид, че другото до тогава най – голямо е било от 4 стиха. Преписвачите които са преписвали, включително и поп Георги не са обръщали внимание на този канон, да извлекат акростиха и да го публикуват още в заглавието на Трипеснеца, както се е правило по това време, но напротив, те са добавяли и допълнително други преводни от византийски автори песнопения, които объркват реда на главните букви, така че се получава нарушение на самия акростих.
Най – важните податки за времето когато е написана тази творба – от тропарите се вижда молитвата на еп. Константин в която личи че е точно времето в което са били прогонени учениците. Има хипотеза (според Житието на св. Наум), че учениците били продадени в робство. Посоката на учениците е била една, а именно към България, към Столицата. Стихири и седарни тропари има от еп. Константин Преславски. Този канон открит от проф. Георги Попов е едно уникално произведение в цялата ни църковна поезия.
N.B. КМЕ – Триодни песнопения и статията Константин Преславски.
Старобългарски произведения от Триода
Седални и стихири за всеки ден от Великия пост. Те са съгласувани с гласа на канона(Трипеснеца). Тези стихири нямат гръцко съответствие и от това следва, че са оригинални старобългарски произведения. Енципитарий – това е таблица на стихирите и седалните. В Житието на св. Климент Охридски написано от Теофилакт Охридски се казва: „от Неделя Нова(Антипасха или наречена още Томина – втората Неделя след Пасха) допълнил Триода. Св. Климент добави към Триода което липсваше…” т.е. прибавено е към трипеснеците на св. Йосиф Песнописец – става въпрос за преводни песнопения на Йосиф Песнописец добавени към Триода.
В службата за Неделя Петдесетница е поместен канон който съдържа анонимен постихов старобългарски канон (За повече информация погледни в списание Палеобулгарика статията на проф. Георги Попов, 2006г.). става въпрос за едно оригинално старобългарско произведение с постихов акростик, който съдържа едно четиристишие. Направен е по модела на канона на св. Йоан Дамаскин „ От Отца слово...” – съдържанието на акростиха е свързано с деня Петдесетница. „ Духът е изпратен от Отца чрез Словото” – автора може да е или св. Климент( но ако е писал той означава че го е съставил много по – рано), но възможно е да е Константин Преславски (Канона за Рождество Христово е по модела на св. Йоан Дамаскиновия). Възможен автор е и св. Наум Охридски, но при всички случаи става въпрос за началното съставяне още от времето на първото българско Царство. Цялостната богослужебна реформа най – вероятно е започната по времето на цар Петър, но пълната е направена през 14в. на Света Гора. Преписвача на Зографския манастир монаха Гавриил от стареца Йосиф.... Автор на словата Никифор Калист Ксантопилос..... Приписката е от Синайския манастир, текста е формиран в БАН сп. Български език, 1998г. – Новооткрити български ръкописи на Света Гора. Тази приписка е много важна за цялата богослужебна реформа възникнала на Света Гора през 14в. Първата печатно написана Църковно – славянска книга е издадена в Краков през 1498г. Тези творби са един велик етап от старобългарската книжнина. – Кирилло-методиевски студии- втората статия. Списание Палеобулгарика2006г., кн.3 за Неделя Петдесетница и 2008г., кн.2 статията за св. Климент Охридски.
Оригинално старобългарско химнографско творчество.
Старобългарско химнографско творчество за Рождество Христово и Богоявление.
За тези дни се установяват цели празнични цикли. Тези празници се предшестват от един предпразничен цикъл за Рождество Христово – от 20.12 до 24.12 – нарича се предпразненство на Рождество Христово. Предпозненството преди е започвало още от 19.12., а сега е от 20.12. – това е една литургическа разлика.
За Богоявление предпразненството е от 02.01 до 06.01.
Йосиф Песнописец има стихири за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление.
Св. Климент Охридски – цикъл от канони – трипеснеци за предпразненството на Рождество Христово – общо 6 Трипеснеци на 6глас по един за всеки ден. В тях има акростих „Климента пясни предпразна Христово Рождество...” – Песни на Климент предпразнични за Христовото Рождество осмогласни( от 1 до 6 гл.) Ирмосите са взети от други автори. Св. Климент тук се явява един изключителен богослов – догматист. Тези 6 преписа в различни ръкописи дават сведения за авторството.
- Първия ръкопис се съхранява в Москва – той е от 14в. пази се в ГИМ – Клудов сборник.
- Скопски Миней – 13в. – може да се намери и в Интернет. Там отново са запазени всички произведения на св. Климент Охридски, но са заедно с преводни произведения.
- Синайски ръкопис №25 пази се в синайския манастир Св. Екатерина - от 14в.
- Ундолски – Москва, Държавния музей.
- БАН 23 – един по-късен ръкопис от 15в.
За Богоявление (06.01.) – в Арменската традиция Рождество Христово и Богоявление се чествали на една дата.
Предпразнични трипесници за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление – Двустишие (акростих) на св. Климент Охридски най – вероятно. Темата е за Троичното явление на празника(Теофания). Думата „Святозарен” е характерен израз на св. Климент Охридски. В Други ръкописи се откриват цикли стихири които са написани в азбучен акростих с глаголическа основа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар