1. Извори
- Благой Чифлянов има една студия която съдържа всичката информация по този въпрос. „Богослужебният чин преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия”, ГДА, т. 22, 1972/73.
- Благой Чифлянов, „Триодът и месецослова на Великата Църква през IXв., ГДА, 1969/70.
- Михаил Аранс „Как молились Богу древние византийцый.”, Ленинград 1979.
- Даниел Йорданов, „Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол.”, сборник „Преславска книжовна школа”, т. 9
- Даниел Йорданов, „Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол – 14 Септември; Преславска книжовна школа, т. 10.
От няколко столетия богослужебните обичаи в Православната Църква са едни и същи навсякъде, а по – старите биват забравени. Днешните последования и тяхния ред имат основания от монашеската църква – Палестина. Те изместват нещо до тогава известно, което се именува от св. Симеон Солунски „Азматически чин”.
- Азма от гръцки език – песен, каква да е.
В това последование се пее за разлика от монашеското в което повече се чете ( свидетелства св. Симеон). Песенното последование представлява службите от денонощния кръг в енорийските Църкви на изток. То коренно се отличава от познатите последования днес в Часослова, но на много места е проникнало в тях. Както св. Симеон Солунски свидетелства, че доста преди него азматическото последование се извършвало по вселената, но по негово време(през 15в.) се извършвал този чин само в църквата св. София.
До VIIIв. нямаме запазени книги отразяващи богослужебната практика на Константинополската Църква, а за отделни последования черпим от различни свидетелства.
- Практиката в църквата Св. Възкресение Христово в Йерусалим.
- То присъства и в пътеписа на монахинята Етерия/Егерия – в този пътепис се вижда, че богослужението е било изградено от редуващи се молитви и антифони, същото има и в книга Апостолски Постановления.
2. Източници свидетелстващи за азматическото последование.
Разделят се на три групи:
a) Евхологий – богослужебна книга която съдържа всички молитви, които се използват от свещенослужителя. В България днес са поместени в книгите Требник и Служебник. Евхолигиите съдържат всички молитви за при различни случаи.
1. Кодекс Барбериний Gr.336 от VIIIв. – Пази се във Ватиканската Апостолическа Църква. Издаден е в Киев. Отразява Константинополската практика от предиконоборческия период.
2. Санктпетербург Gr 226, Порфириев кодекс от IX – Xв.
3. Грроттаферата Gr.Jv.1 от XIв. Пази се в Италия в гръцки манастир.
4. Грроттаферата Gr. Jv. 7 от Xв.
5. Синай X 958 от XIв.
6. Coislin(коислин или коален) Gr 213 – този евхологий е от 1027г. . Бил е собственост на един свещеник от църквата Св. София в Константинопол.
b) Типикони – те са три.
- Патмос 266 – IX – Xв. Има издание от него.
- Светия Кръст №40 от Хв. - издаден е от Хуан Матеос в Рим през 1962г.
- Дрезден 104 ръкопис от Х – ХIв. - представлява Апостол с типикарски указания. Нарича се още Праксапостол. Намира се в Дрезден. По време на Втората Световна Война е горял и затова сега не може да се разчете. Ръкописът се ползва по цитатите от Димитриевски „Древный патриаршеский типикони светогробски” от 1907г. Има го публикувано в Интернет. – http://www.mreja.ru/
c) Описания
- Първото се намира в книгата на имп. Константин Багрянородний VII от Хв. – „ Изложение на царския ред” (нарича се още книга на Церемониите).
- Св. Симеон Солунски – „Десакра прекрационе” (За свещената молитва). Св. Симеон описва всички последования в Църквата „Св. София”, гр.Солун по азматическия ред.
Богослужебни книги по азматическия чин
1. Евангелие (изборно) – за енорийските църкви (говорим за времето от 8 до 13в.) има четива разпределени в няколко отдела които са почти същите от съвременото Евангелие. В 9в. 21 Септември е била Църковната Нова година.
- През Великия пост само за Събота и Неделя евангелските четива са били от св. ев. Марк.
- Има евангелски четива по синаксара за периода от 1 Септември до 31 Август, само за празничните дни.
- Четива при особени случаи – не всички Евангелия имат този раздел.
Съвременото Евангелие от началото на св. Петдесетница има четива за цялият период на Петдесетницата, който обхваща времето от Пасха до деня Петдесетница.
2. Апостол
А. Изборен – съдържа изборните четива от кн. Деяния Апостолски и послания разпределени в следните раздели:
- От Пасха до Петдесетница – четивата в този период са само от кн. Деян. Апостолски ( с изключение на по – големи светийски празници).
- От Понеделник след Петдесетница до 5 Неделя на Великия Пост има апостолски четива само за дните Събота и Неделя.
- Синаксарни апостолски четива има за по – големи празници от 1 Септември до 31 Август.
Освен четивата в Апостола са поместени прокимените и алилуйарите. Характерните антифони за великите празници през годината, тропарите на празниците и всички типикарски обяснения за дните в които богослужението се различава от обичайното също са поместени в Апостола.
3. Профитологий (Паримийник) – четът се на празнична Вечерня и през Великия Пост. Древния Паримийник почти не се различава от съвремения с изключение в подредбата на четивата.
4. Псалтир – азматическата подредба на Псалтира съдържа 150 псалми разделени на 64 Антифона със съответни припеви. Деветте песни ( от Стария и Новия Завет) са със съответните си припеви. Има таблица в Псалтира за разпределение на антифоните през седмицата ( Михаил Аранс в своя труд е публикувал тази таблица).
5. Евхологий - съдържа молитвите на Литургиите, последованията от денонощния краг и на всички останали последования. Химнография в азматическия чин не употребява освен тропарите.
Последования в Азматическия чин от денонощния кръг
1. Видове.
Литургистите не са изяснили в пълнота последованията в Азматическия чин от денонощния кръг. Според краткия вариант, който рядко е разпространен навсякъде биват:
· Вечерня (Λυχνηκόν - светилничен). Тя се извършва всеки ден.
· Всенощна панихида (Παννιχύς). Извършва се в определено време от годината.
· Утреня (Óρθρος).
· Трето-шести ( τριτοέκτη). Извършва се само през периода на Великия пост.
Някои евхологии към тези служби прибавят полунощница (среднощна служба), трети, шести и девети час между Утренята и Вечернята. Първи час в този период не е напълно дооформен. Предполага се че пълният цикъл от последования е извършван само в най – големите Църкви на империята където е имало най – голям брой в клира от дякони, четци и певци.
2. Време на извършване.
· Вечерня – извършва се всеки ден от годината преди залеза на слънцето. Тя отговаря на монашеската съвременна вечерня.
· Всенощна Панихида – продължителността и е не много време. Тя отговаря на монашеското Повечерие. Извършвала се само през първата седмица на Великия Пост, Великата Седмица и в дните на най – големите празници от годината. Продължава не повече от „половин час. Като богослужебно място Панихидата съвпада с монашеското Велико Повечерие.
· Утреня – започва прези изгрев слънце и се извършва всеки ден от годината. Отговаря на монашеската Утреня.
· Трето – шести час – извършма се в периода между 09:00 и 12:00ч. Само през Великия Пост и през Великата Седмица.
Недоразвития Първи час, Трети, Шести и Девети часове са извършвани в обикновените дни от годината когато не са празници. Всеки час се е извършвал в своето си време. Извършвали са се в най – големите храмове.
Елементи на богослуженията по азматическия чин
1. Молитви( εύχή) – съдържат се в Евхология и се четът от предстоятеля (от епископа или презвитера) от името на всички. Отговаря на това което днес при нас в богослужението се нарича Ектении. Дяконът ги чете, престоятела прес това време прочита молитвата от негово и от народа име, а народа с певците отговарят Господи Помилуй.
2. Антифони – представляват пеенето на псалми като всеки път се повтарят едни и същи припеви.
Последование на Азматическата Вечерня
Престоятеля (епископ или презвитер), дякона или дякони, певци разделени на два хора, четци и народът. Съсредоточието на богослужението е амвонът – там се чете, там стоят певците – който се намирал по средата и е бил издигнат. По този начин от амвонът се е чувало по – добре пеенето и четенето.
1. Вечернята в зависимост от това дали е възкресна, обикновена или в навечерието на велик празник има характерни особености. Тя започвала обикновено в двора на Църквата. След като храма бива изпълнен с кадене на тамян, предстоятелят поставял начало с думите „Благословено Царство” (всички служби започват с тези думи). Следва ектения по време на която предстоятелят чете молитвата на първия Антифон.
N.B. Молитвата на антифоните в съвремените служби са изписани в началото на Вечернята (Тези молитви които свещеника чете по време на предначинателния 102 Псалом). След възгласа на молитвата се пее първият Антифон, който винаги е един и същ ( 85Пс.) с припев „Слава Тебе Боже наш...”
2. Следва ектения по време на която предстоятеля чете молитвата на втория Антифон. След възгласа певците пеят втория Антифон – той е променлив (64 Антифони са разпределени за една седмица – за Неделя например се започвало с Ι Антифон).
3. Ектения с молитва на третия Антифон и така се продължава до седмия антифон.
4. Следва Ектения с молитва на VIII Антифон и Осмия антифон наричан последен (краен). Втората половина на осмия Антифон е Псалом 140 („Господи Воззвах...” с различен припев за всеки ден). На стих 8 от 140Пс.(„ Яко к Тебе Господи...”) се извършва Вход от двора до Амвона. Следва Прокимен същия, какъвто имаме в днешната вечерня. Следва Суггуба Ектения, след нея следват три наричани Малки Антифони. Те имат едни и същи псалми и едни и същи припеви. След всяка ектения на Антифона има молитва и следва пеенето на припева от 114Пс. – „Молитва ми Богородици, Спасе спаси нас...”. Ектения с молитва на Втория Антифон и 115Пс. – „Единородний Сине Божий...”. Малка Ектения с молитвата на третия Антифон и 116Пс. – „Святий Боже...”.
Ν.Β. Молитвите на Малките Антифони в съвременото богослужение са изписани като втори молитви на коленопреклоните молитви на деня Петдесетница.
След като се изпеят трите малки антифониследва ектения за оглашените и първа ектиния с молитва за верните и втора ектения с молитва за верните. Просителна ектения с молитва за отпускане ( в съвремения служебник е последната молитва, която чете свещеника). „Мир всем”, дяконът казва „Да преклоним главите си...”, след което следва главопреклонната молитва, която в Азматическия чин е същинската отпустителна молитва. Дякона отпуска народа с думите „С миром изидем”. На най – великите празници в годината на третия малък антифон клирът влиза в Олтара, а след просителната ектения има три Паримии. Осемте антифона биват съкръщавани и се пеели само първия и крайния. Когато след вечернята имало Панихида, службите не се сливали, а имало между тях четене. Дякона в края на Вечернята не отпускал народа, а казвал „Премудрост” и започвало четенето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар