понеделник, 13 юни 2011 г.

ХИМНОГРАФСКО ТВОРЧЕСТВО

Предпразнични трипесници на св. Климент Охридски
Непреводни оригинални старобългарски песнопения – те се установяват по наличието на акростих. Съдаржат следната фраза „ Климента пясни – песни на Климент – предпразна трипясна празнична осмогласна” – 6 трипеснеца за всеки един от дните. В гръцки ръкописи има данни, че предпразненството на Рождество Христово е започвало още от 18.12., при св. Климент е установена датата на предпразненството 19.12. – „Младенец става предвечното Слово”... – от текста на трипесниците. Клудов 166 – освен него има още 5 преписа. Едно издание предназначено за студенти е „Слова и служби на св. Клемент Охридски” – там е използван този препис и редактиран. В същата книга има превод на текстовете на новобългарски език. Подобни предпразнични Трипесници има и за Богоявление. – те са запазени в Миней за месеците Януари и Февруари – РГАДА, и в Скопския Миней който се съхранява в НБКМ.
Трипесници на св. Климент Охридски - тези два ръкописа съдържат 3 трипеснеци за Богоявление – за 02.01.;04.01.;05.01. „Троице свята просвети мя с[вятом]...святозарно пяти...” – акростиха е ямбически 12 срички, автора със сигурност е св. Климент Охридски.
Йосиф Песнописец също има за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление – това узнаваме по акростиха в който е написано неговото име.
          Освен трипесници предпразничните служби за предпразненство на Рождество Христово и Богоявление имат и стихири. За Богоявление стихирите започват да се пеят още на 31.12. – азбучни стихири. Два цикъла на св. Роман Сладкопевец на 6 глас. по подобен „Ангелски предидите сили...” – акростиха гласи „Хвалебни песнопения на Роман” Запазен е в шест или седем ръкописни книги.
-         РГАДА – първия цикъл от 36 стихири
-         Втория цикъл е за Рождество Христово
За Богоявление – два цикъла – единия е 36 стиха запазени, а другия има нарушения на текста. Във втория цикъл се вижда, че има стихири за след празненство на Богоявление – период от 8 дни след празника. Има общо четири цикъла – два за Рождество и два за Богоявление.
По сравнение на акростисите с азбучната молитва на еп. Константин Преславски се вижда че автора им е или Константин Преславски или св. Климент Охридски. Молитвите са написани по молитвите на глаголическата азбука на св. братя.
Ръкопис от 12-13в. – втори цикъл пред Кръщение, сега ще се запознаем със първия цикъл стихири пред Кръщение(цикъл стихири).
          Цикълът съдържа акростих който гласи „Хвалебни песнопения Константинови” 24 на брой от 01.01. Тези стихири на еп. Константин са също предпразнични. Оказва се, че предпразничните трипесници на св. Климент, а стихирите са на еп. Константин. От тук личи, че те са работили заедно. Единия съставя трипесници за Рождество, а другия за Богоявление. Единия стихири за Рождество, а другия за предпразненството на Богоявление. Повече по този въпрос може да се прочете статията в списание Старобългарска литература, №31, С., 1999г.
Празнични служби
За Рождество Христово има канон на еп. Константин Преславски. Във византийската химнография има един канон на св. Козма Маюмски, а втория е на св. Йоан Дамаскин – създаден по образеца на старобългарската квантативна система. 12 сричков(на четиристишие) – редуване на дълги и кратки срички. Този химн с красноречиви стихове прославя празника. Изграден на тоническото стихосложение – на св. Козма Маюмси – автора е бил труден за превеждане ( за св. Йоан Дамаскин се има предвид).
          „Канон Константином попом” – образуван е от началните думи на всеки един стих от всеки тропар без ирмосите. „Родения Христос славете всички славяни, защото ... слезе самия Христос”. Повече по това произведение в сп. Палеобулгарика, кн.4, 1998г. – Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. – преписи на този канон има в Скопския Миней, Хлудовия сборник166, 164 и БАН23. В отделните преписи има някои различия. Има граматически промени. ( един стих има 12 срички, ако не това е знак, че преписвача е объркал превода - сричките). Съдържанието е формолировка за целта на Боговъплъщението. Иисус Христос е наречен „Втори Адам” – Нов Адам и т.н. „ Сега Ти се яви от пречиста Девица...сега стана равен на нас човек” – догматическо съдържание и то в ритмика. Спазена е формалната страна на гръцкия образец. Този канон има много сходства с канона на св. Йоан Дамаскин, но св. Константин приписва за свое авторство, защото го е превел.
 Канон за Богоявление – той е плод на колективното творчество на някои от учениците на светите братя. Това разбираме от акростиха – „Богоявлението Ти възпявайки Христе славим”. Текста е построфен от Скопския Миней.
Канон за следпразненство на Богоявление на св. Климент Охридски. Това се вижда от акростиха „КЛИМ”. Тези песнопения се изпълнявали до средата на Xв. И сигурно при цар Петър престават да се преписват и разпространяват, но Слава Богу, че това не е станало навсякъде. Този канон е открит и публикуван от Анатолий Турилов.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ХИМНОГРАФСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ
1.     За ризата и пояса на св. Богородица (02.07. и 31.08.) – съставена е от св. Климент Охридски – 13в.в Празничния Миней 113 съхраняващ се в НБКМ. Акростиха в службата гласи „Климент” – текста е публикуван в фототипното издание на Минея. Възпяват се богородичните одежди които се пазят във Влахернския Храм. Йосиф Химнописец и Георги Никомидийски и други автори имат канони за този празник. Св. климент Охридски е създал възхвала за ризата  и пояса, и за двата дни. В канона се възпява и Успението на св. Богородица. Той е възникнал когато се есъздавал химногравският цикъл за Успение Богородично.
2.     Анатолий Турилов открива канон за Успение Богородично от св. Климент – „Славяноведение №2, 1999, Мошкова, Л. И Турилов, А. В девета песен има акростих който гласи „КЛИМ”.
3.     За предпразненството на Успение Богородично(14.08). В службата има Трипеснец с акростих: „Константин”. Тя е запазена в два ръкописа – единия се съхранява в Париж, а другия в НБКМ. Повече по този въпрос може да се прочете в списание Палеобулгарика, №3, 1995. Еп. Константин пише предпразничен трипеснец, а св. Климент съставя канона за самия празник Успение Богородично. В канона –на втори глас -  за св. Методий в молитвата към светеца „Нине припадаю учителю свети Методие, молимся тебе умаленое се пяне приеми...” има прилика с молитвата за св. Богородица ( от канона за Успение). Това показва кой е автора на този канон.
4.     За Въведение Богородично(21.11.) – съдържа анонимен акростих: „Приеми пречиста пясън внесении твоего... – Приеми пречиста песента на твоето внасяне!”. Повече по този въпрос виж в книгата на Стефан Кожухаров „Проблеми на старобългарската поезия”, темата Канон за Въведение Богородично. Няма автор, но се предполага че е от кръга на кирилло-методиевите ученици.
За празниците Рождество Богородично (08.09.) и Събор на св. Богородица (26.12.) няма зяпязени канони.
Има Богородични канони и в Октоиха от св.Климент.
СТАРОБЪЛГАРСКИ КАНОНИ ЗА ПО – ПОЧИТАНИ СВЕТЦИ ПРЕЗ ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА ( ПО РЕДА НА КАЛЕНДАРА)
1.     Събор на св.арх. Михаил (08.11.) – в канона за св. архангел Михаил има акростих, който съдържа името „Константин” -„ Достойно е да се възпява архистратига, Константин!”. Канонът се чете от двата ръкописа – единия публикуван от Кожухаров по Скопския Миней, а другия в Пратков Миней (Белград).
2.     Св. ап. Андрей Първозвани (30.11.) – канона е от св. Наум – това е единствената творба запазена под името на св. Наум Охридски. Акростиха гласи: „ Първият Христов апостол възхвалява смиреният ( нищият) Наум”. Повече в „Проблеми на старобългарската поезия.” Кожухаров, Ст., „Св.Наум”.        Има няколко преписа ръкописи с този канон:
-         Първия препис е от Минея в Зограф – 13в.
-         От Клудов Миней 166 – 14в.
-         Ръкопис № 163 съхраняван в НБКМ от 15в. – текста е примесен с канона на св. Йоан Дамаскин.
-         Турилов, А. – препис на руска почва от 15в.
-         В Белград се пази друг ръкопис.
Преписвача е написал „Пръвоаго”, което в оригинал е било написано „Първозванаго” – изпуснал е букви. Явно този канон е имал и втора песен. Това се разбира по ирмосите. Същата комбинация на ирмосите е и в един канон на св. Йосиф Песнописец. Там се вижда и втора песен. Поради наложената практика втора песен да не се изпълнява, явно и преписвачите затова не са я преписвали.
3.     Преп. Евтимий Велики (20.01.) – по древноруски ръкопис от 11в. се вижда акростих, който гласи „КЛИМ”. Акростиха е открит в девета песен от канона. По – късно започва да се приписва за възхвала на други светци, като св. Йоаким Осоговски – заменяло се името Евтимий с Йоаким ( модела е като обща служба за преподобен). Това се вижда от ръкопис в НБКМ.
4.     Пренсяне мощите на св. Йоан Златоуст ( 27.01.) – има запазена цяла служба, в стихирите на „Господи Воззвах” стои името на св. Климент. Според Стефан Кожухаров тази служба е съставена от св. Наум Охридски, а според проф. Попов е на св. Климент. Стихирите и канона са на един и същ глас. в Драгановия Миней има акростих „КЛИ[М]”. Още в първата стихира стои думата „златозарнаго”, която е един от светлинните епитети използвани от св. Климент.
5.      Канон за св. Симеон Богоприимец (03.02.) – акростих „просвети” – според проф. Г. Попов това е също произведение на св. Климент охридски. За 30.01. се среща също служба за св. цар Петър Български.
6.     Канон за св. Алексий человек Божий (17.03.) – има акростих „КЛИМ” в IX песен от канона.
7.     Канон за св. Аполинарий Равенски, св. Тивериополски Мъченици( паметта им се чества в Струмица) – там също е поместен канон на св. Климент Охридски( акростиха „Климент” е поместен в осма и девета песни).
8.     Анонимни(общи) служби на св. Климент – този цикъл е поместен в ръкопис от 12 – 13в. пазен във Виена. Възстановен е по по – късен ръкопис от  14в.(Боню Ангелов), пазен в НБКМ. Старобългарските текстове са запазени в оригинал по Виенския ръкопис. Акростиха е намерен в обща служба за светител. В този цикъл има отделни служби за мъже и жени мъченици. Има и общи „Слави...” на св. Климент. Те се съгласуват по същия начин, но се сменя само името. Това което е издадено, е публикувано от Йордан Иванов – „Български старини из Македония”.
N.B. Името на св. Иван Рилски се среща в преписи от Драгановия Миней. Това намира проф. Иван Добрев, като предполага, че житието на св. Иван Рилски е от гръцки оригинал и транформирайки го на гръцки език открива акростих с името на „Георги Скилица”, следователно тази служба не е възникнала веднага след смъртта на светеца, а през 12в.
Има установени песнопения и в Октоиха. Този въпрос не влиза в конспекта за изпита.

Химнографско творчество №1 при проф. Г. Попов, 20.05.2011г.

Старобългарски химнографски произведения за Триода
Книгата „Триод” е основната богослужебна книга, която съдържа песенен материал за подвижния кръг от годината /през периода от неделята на Митаря и Фарисея да празника Пасха – това е Постния Триод, а цветния – който също се нарича и Пентикостар - започва от Пасха и продължава до празника петдесетница/. Триод - от гр.ез. Триờдион (трипеснец – песнопения съставени от три песни). Триода се дели на две части (това деление в ръкописната традиция съществува още от Хв. ) – Постен и Цветен Триод. В съвременото богослужение се възприема именно това деление. Кои са по-известните славянски ръкописи запазени от този тип? Най-ранните са от ХIв. , а най – късните достигат до XIIIв.
-         Битолски Триод – от 12в. – този ръкопис е преписван в една кула в с. Въча. В него има многобройни следи от глаголица, дори цели глаголически изречения. От това се вижда, че преписвача поп Георги е преписвал от древен глаголически ръкопис. Днес ръкописа се съхранява в БАН.
-         Орбелски Триод – 12в. – нарича се по името на мястото където е преписвано в с. Орбеля – Македония. Ръкописа се съхранява в публичната библиотека на град Санктпетербург, Русия.
-         Жеравненски Триод – 13в. – кирилски ръкопис. За голямо съжаление много от листовете му са разпокъсани и отделни листове се пазят на различни места. Едните се съхраняват в НБКМ, други в Санктпетербург, а други на други места.
-         Държавно – историческия музей в Москва се пази един ръкопис от Триод, датиран от 12в.
Какво съдържа богосужебната книга Триод? Основната част от песнопения са дело на византийските автори, като се започне от св. Роман Сладкопевец, св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски и св. Теодор Студит (за делничните и всекидневните дни на Триода и периода след Пасха, той създава и трипеснеци). Йосиф Песнописец – създава трипеснеци, стихири и седални за Великия Пост. Св. Климент Студит, който е ученик на св. Теодор - от девети век учениците на светите братя превеждат по- голяма част от техните песнопения. Епископ Константин Преславски – „Гранеса добра Константинова (бълг. прев. Добри стихове[на] Константинови )” – това са началните букви на отделните тропари от Трипеснеците за Великия пост. Това е оригинално непреведено произведение на Константин Преславски. Началните букви от всеки тропар образуват смислен текст, цели стихове и от там се получава една стихотворна творба. Текста като цяло е насочен към славяните. От началните букви на тези 440 строфи или тропари са се образували цели стихове. Константин Преславски е бил заедно със св. Братя в Моравия преди да дойде в България.
          Слава крижная – слава на Кръста- написано е за деня Сряда когато Църквата чества Кръстните Страдания на нашия Господ Иисус Христос.
          Апостолите – те се честват всеки Четвъртък.
          Ето добро слово – ето за славяните доброто слово се има предвид.
          Кръстно – в Петък – ето защо се споменава отново за този ден. „ По цялата земя соберете се словяни...” 18стиха – това е най – голямото стихово творчество, като се има предвид, че другото до тогава най – голямо е било от 4 стиха. Преписвачите които са преписвали, включително и поп Георги не са обръщали внимание на този канон, да извлекат акростиха и да го публикуват още в заглавието на Трипеснеца, както се е правило по това време, но напротив, те са добавяли и допълнително други преводни от византийски автори песнопения, които объркват реда на главните букви, така че се получава нарушение на самия акростих.
          Най – важните податки за времето когато е написана тази творба – от тропарите се вижда молитвата на еп. Константин в която личи че е точно времето в което са били прогонени учениците. Има хипотеза (според Житието на св. Наум), че учениците били продадени в робство. Посоката на учениците е била една, а именно към България, към Столицата. Стихири и седарни тропари има от еп. Константин Преславски. Този канон открит от проф. Георги Попов е едно уникално произведение в цялата ни църковна поезия.

N.B.    КМЕ – Триодни песнопения и статията Константин Преславски.
Старобългарски произведения от Триода

Седални и стихири за всеки ден от Великия пост. Те са съгласувани с гласа на канона(Трипеснеца). Тези стихири нямат гръцко съответствие и от това следва, че са оригинални старобългарски произведения. Енципитарий – това е таблица на стихирите и седалните. В Житието на св. Климент Охридски написано от Теофилакт Охридски се казва: „от Неделя Нова(Антипасха или наречена още Томина – втората Неделя след Пасха) допълнил Триода. Св. Климент добави към Триода което липсваше…” т.е. прибавено е към трипеснеците на св. Йосиф Песнописец – става въпрос за преводни песнопения на Йосиф Песнописец добавени към Триода.
В службата за Неделя Петдесетница е поместен канон който съдържа анонимен постихов старобългарски канон (За повече информация погледни в списание Палеобулгарика статията на проф. Георги Попов, 2006г.). става въпрос за едно оригинално старобългарско произведение с постихов акростик, който съдържа едно четиристишие. Направен е по модела на канона на св. Йоан Дамаскин „ От Отца слово...” – съдържанието на акростиха е свързано с деня Петдесетница. „ Духът е изпратен от Отца чрез Словото” – автора може да е или св. Климент( но ако е писал той означава че го е съставил много по – рано), но възможно е  да е Константин Преславски (Канона за Рождество Христово е по модела на св. Йоан Дамаскиновия). Възможен автор е и св. Наум Охридски, но при всички случаи става въпрос за началното съставяне още от времето на първото българско Царство. Цялостната богослужебна реформа най – вероятно е започната по времето на цар Петър, но пълната е направена през 14в. на Света Гора. Преписвача на Зографския манастир монаха Гавриил от стареца Йосиф.... Автор на словата Никифор Калист Ксантопилос..... Приписката е от Синайския манастир, текста е формиран в БАН сп. Български език, 1998г. – Новооткрити български ръкописи на Света Гора. Тази приписка е много важна за цялата богослужебна реформа възникнала на Света Гора през 14в. Първата печатно написана Църковно – славянска книга е издадена в Краков през 1498г. Тези творби са един велик етап от старобългарската книжнина. – Кирилло-методиевски студии- втората статия. Списание Палеобулгарика2006г., кн.3 за Неделя Петдесетница и 2008г., кн.2 статията за св. Климент Охридски.

Оригинално старобългарско химнографско творчество.

Старобългарско химнографско творчество за Рождество Христово и Богоявление.
За тези дни се установяват цели празнични цикли. Тези празници се предшестват от един предпразничен цикъл за Рождество Христово – от 20.12 до 24.12 – нарича се предпразненство на Рождество Христово. Предпозненството преди е започвало още от 19.12., а сега е от 20.12. – това е една литургическа разлика.
 За Богоявление предпразненството е от 02.01 до 06.01.
Йосиф Песнописец има стихири за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление.
Св. Климент Охридски – цикъл от канони – трипеснеци за предпразненството на Рождество Христово – общо 6 Трипеснеци на 6глас по един за всеки ден. В тях има акростих „Климента пясни предпразна Христово Рождество...” – Песни на Климент предпразнични за Христовото Рождество осмогласни( от 1 до 6 гл.) Ирмосите са взети от други автори. Св. Климент тук се явява един изключителен богослов – догматист. Тези 6 преписа в различни ръкописи дават сведения за авторството.
-         Първия ръкопис се съхранява в Москва – той е от 14в. пази се в ГИМ – Клудов сборник.
-         Скопски Миней – 13в. – може да се намери и в Интернет. Там отново са запазени всички произведения на св. Климент Охридски, но са заедно с преводни произведения.
-         Синайски ръкопис №25 пази се  в синайския манастир Св. Екатерина - от 14в.
-          Ундолски – Москва, Държавния музей.
-         БАН 23 – един по-късен ръкопис от 15в.
За Богоявление (06.01.) – в Арменската традиция Рождество Христово и Богоявление се чествали на една дата.
Предпразнични трипесници за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление – Двустишие (акростих) на св. Климент Охридски най – вероятно. Темата е за Троичното явление на празника(Теофания). Думата „Святозарен” е характерен израз на св. Климент Охридски. В Други ръкописи се откриват цикли стихири които са написани в азбучен акростих с глаголическа основа.   

Азматически богослужебен чин №1 при гл. ас. Даниел Йорданов, 11.05.2011г.

1.     Извори
-         Благой Чифлянов има една студия която съдържа всичката информация по този въпрос. „Богослужебният чин преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия”, ГДА, т. 22, 1972/73.
-         Благой Чифлянов, „Триодът и месецослова на Великата Църква през IXв., ГДА, 1969/70.
-         Михаил Аранс „Как молились Богу древние византийцый.”, Ленинград 1979.
-         Даниел Йорданов, „Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол.”, сборник „Преславска книжовна школа”, т. 9
-         Даниел Йорданов, „Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол – 14 Септември; Преславска книжовна школа, т. 10.
От няколко столетия богослужебните обичаи в Православната Църква са едни и същи навсякъде, а по – старите биват забравени. Днешните последования и тяхния ред имат основания от монашеската църква – Палестина. Те изместват нещо до тогава известно, което се именува от св. Симеон Солунски „Азматически чин”.
-         Азма от гръцки език – песен, каква да е.
В това последование се пее за разлика от монашеското в което повече се чете ( свидетелства св. Симеон). Песенното последование представлява службите от денонощния кръг в енорийските Църкви на изток. То коренно се отличава от познатите последования днес в Часослова, но на много места е проникнало в тях. Както св. Симеон Солунски свидетелства, че доста преди него азматическото последование се извършвало по вселената, но по негово време(през 15в.) се извършвал този чин само в църквата св. София.
До VIIIв. нямаме запазени книги отразяващи богослужебната практика на Константинополската Църква, а за отделни последования черпим от различни свидетелства.
-         Практиката в църквата Св. Възкресение Христово в Йерусалим.
-         То присъства и в пътеписа на монахинята Етерия/Егерия – в този пътепис се вижда, че богослужението е било изградено от редуващи се молитви и антифони, същото има и в книга Апостолски Постановления.
2.     Източници свидетелстващи за азматическото последование.
Разделят се на три групи:
a)      Евхологий – богослужебна книга която съдържа всички молитви, които се използват от свещенослужителя. В България днес са поместени в книгите Требник и Служебник. Евхолигиите съдържат всички молитви за при различни случаи.
1. Кодекс Барбериний Gr.336 от VIIIв. – Пази се във Ватиканската Апостолическа Църква. Издаден е в Киев. Отразява Константинополската практика от предиконоборческия период.
2. Санктпетербург Gr 226, Порфириев кодекс от IXXв.
3. Грроттаферата Gr.Jv.1  от XIв. Пази се в Италия в гръцки манастир.
4. Грроттаферата Gr. Jv. 7  от Xв.
5. Синай X 958 от XIв.
6. Coislin(коислин или коален) Gr 213 – този евхологий е от 1027г. . Бил е собственост на един свещеник от църквата Св. София в Константинопол.
b)    Типикони – те са три.
-         Патмос 266 – IXXв. Има издание от него.
-         Светия Кръст №40 от Хв. - издаден е от Хуан Матеос в Рим през 1962г.
-         Дрезден 104 ръкопис от Х – ХIв.  -  представлява Апостол с типикарски указания. Нарича се още Праксапостол. Намира се в Дрезден. По време на Втората Световна Война е горял и затова сега не може да се разчете. Ръкописът се ползва по цитатите от Димитриевски „Древный патриаршеский типикони светогробски” от 1907г. Има го публикувано в Интернет. – http://www.mreja.ru/
c)     Описания
-         Първото се намира в книгата на имп. Константин Багрянородний VII  от Хв. – „ Изложение на царския ред” (нарича се още книга на Церемониите).
-         Св. Симеон Солунски – „Десакра прекрационе” (За свещената молитва). Св. Симеон описва всички последования в Църквата „Св. София”, гр.Солун по азматическия ред.
Богослужебни книги по азматическия чин
1.     Евангелие (изборно) – за енорийските църкви (говорим за времето от 8 до 13в.) има четива разпределени в няколко отдела които са почти същите от съвременото Евангелие. В 9в. 21 Септември е била Църковната Нова година.
-         През Великия пост само за Събота и Неделя евангелските четива са били от св. ев. Марк.
-          Има евангелски четива по синаксара за периода от 1 Септември до 31 Август, само за празничните дни.
-         Четива при особени случаи – не всички Евангелия имат този раздел.
Съвременото Евангелие от началото на св. Петдесетница има четива за цялият период на Петдесетницата, който обхваща времето от Пасха до деня Петдесетница.
2.     Апостол
А. Изборен – съдържа изборните четива от кн. Деяния Апостолски и послания разпределени в следните раздели:
 - От Пасха до Петдесетница – четивата в този период са само от кн. Деян. Апостолски ( с изключение на по – големи светийски празници).
 - От Понеделник след Петдесетница до 5 Неделя на Великия Пост има апостолски четива само за дните Събота и Неделя.
 - Синаксарни апостолски четива има за по – големи празници от 1 Септември до 31 Август.
Освен четивата в Апостола са поместени прокимените и алилуйарите. Характерните антифони за великите празници през годината, тропарите на празниците и всички типикарски обяснения за дните в които богослужението се различава от обичайното също са поместени в Апостола.
3.     Профитологий (Паримийник) – четът се на празнична Вечерня и през Великия Пост. Древния Паримийник почти не се различава от съвремения с изключение в подредбата на четивата.
4.     Псалтир – азматическата подредба на Псалтира съдържа 150 псалми разделени на 64 Антифона със съответни припеви. Деветте песни ( от Стария и Новия Завет) са със съответните си припеви. Има таблица в Псалтира за разпределение на антифоните през седмицата ( Михаил Аранс в своя труд е публикувал тази таблица).
5.     Евхологий -  съдържа молитвите на Литургиите, последованията от денонощния краг  и на всички останали последования. Химнография в азматическия чин не употребява освен тропарите.
Последования в Азматическия чин от денонощния кръг
1.     Видове.
Литургистите не са изяснили в пълнота последованията в Азматическия чин от денонощния кръг. Според краткия вариант, който рядко е разпространен навсякъде биват:
·        Вечерня (Λυχνηκόν - светилничен). Тя се извършва всеки ден.
·        Всенощна панихида (Παννιχύς). Извършва се в определено време от годината.
·        Утреня ρθρος).
·        Трето-шести ( τριτοέκτη). Извършва се само през периода на Великия пост.
Някои евхологии към тези служби прибавят полунощница (среднощна служба), трети, шести и девети час между Утренята и Вечернята. Първи час в този период не е напълно дооформен. Предполага се че пълният цикъл от последования е извършван само в най – големите Църкви на империята където е имало най – голям брой в клира от дякони, четци и певци.
2.     Време на извършване.
·        Вечерня – извършва се всеки ден от годината преди залеза на слънцето. Тя отговаря на монашеската съвременна вечерня.
·        Всенощна Панихида – продължителността и е не много време. Тя отговаря на монашеското Повечерие. Извършвала се само през първата седмица на Великия Пост, Великата Седмица и в дните на най – големите празници от годината. Продължава не повече от „половин час. Като богослужебно място Панихидата съвпада с монашеското Велико Повечерие.
·        Утреня – започва прези изгрев слънце и се извършва всеки ден от годината. Отговаря на монашеската Утреня.
·        Трето – шести час – извършма се в периода между 09:00 и 12:00ч. Само през Великия Пост и през Великата Седмица.
Недоразвития Първи час, Трети, Шести и Девети часове са извършвани в обикновените дни от годината когато не са празници. Всеки час се е извършвал в своето си време. Извършвали са се в най – големите храмове.
Елементи на богослуженията по азматическия чин
1.     Молитви( εύχή) – съдържат се в Евхология и се четът от предстоятеля (от епископа или презвитера) от името на всички. Отговаря на това което днес при нас в богослужението се нарича Ектении. Дяконът ги чете, престоятела прес това време прочита молитвата от негово и от народа име, а народа с певците отговарят Господи Помилуй.
2.     Антифони – представляват пеенето на псалми като всеки път се повтарят едни и същи припеви.
Последование на Азматическата Вечерня
Престоятеля (епископ или презвитер), дякона или дякони, певци разделени на два хора, четци и народът. Съсредоточието на богослужението е амвонът – там се чете, там стоят певците – който се намирал по средата и е бил издигнат. По този начин от амвонът се е чувало по – добре пеенето и четенето.
1.     Вечернята в зависимост от това дали е възкресна, обикновена или в навечерието на велик празник има характерни особености. Тя започвала обикновено в двора на Църквата. След като храма бива изпълнен с кадене на тамян, предстоятелят поставял начало с думите „Благословено Царство” (всички служби започват с тези думи). Следва ектения по време на която предстоятелят чете молитвата на първия Антифон.
N.B. Молитвата на антифоните в съвремените служби са изписани в началото на Вечернята (Тези молитви които свещеника чете по време на предначинателния 102 Псалом). След възгласа на молитвата се пее първият Антифон, който винаги е един и същ ( 85Пс.) с припев „Слава Тебе Боже наш...”
2. Следва ектения по време на която предстоятеля чете молитвата на втория Антифон. След възгласа певците пеят втория Антифон – той е променлив (64 Антифони са разпределени за една седмица – за Неделя например се започвало с Ι Антифон).
3. Ектения с молитва на третия Антифон и така се продължава до седмия антифон.
4. Следва Ектения с молитва на VIII Антифон и Осмия антифон наричан последен (краен). Втората половина на осмия Антифон е Псалом 140 („Господи Воззвах...” с различен припев за всеки ден). На стих 8 от 140Пс.(„ Яко к Тебе Господи...”) се извършва Вход от двора до Амвона. Следва Прокимен същия, какъвто имаме в днешната вечерня. Следва Суггуба Ектения, след нея следват три наричани Малки Антифони. Те имат едни и същи псалми и едни и същи припеви. След всяка ектения на Антифона има молитва и следва пеенето на припева от 114Пс. – „Молитва ми Богородици, Спасе спаси нас...”. Ектения с молитва на Втория Антифон и 115Пс. – „Единородний Сине Божий...”. Малка Ектения с молитвата на третия Антифон и 116Пс. – „Святий Боже...”.
Ν.Β. Молитвите на Малките Антифони в съвременото богослужение са изписани като втори молитви на коленопреклоните молитви на деня Петдесетница.
След като се изпеят трите малки антифониследва ектения за оглашените и първа ектиния с молитва за верните и втора ектения с молитва за верните. Просителна ектения с молитва за отпускане ( в съвремения служебник е последната молитва, която чете свещеника). „Мир всем”, дяконът казва „Да преклоним главите си...”, след което следва главопреклонната молитва, която в Азматическия чин е същинската отпустителна молитва. Дякона отпуска народа с думите „С миром изидем”. На най – великите празници в годината на третия малък антифон клирът влиза в Олтара, а след просителната ектения има три Паримии. Осемте антифона биват съкръщавани и се пеели само първия и крайния. Когато след вечернята имало Панихида, службите не се сливали, а имало между тях четене. Дякона в края на Вечернята не отпускал народа, а казвал „Премудрост” и започвало четенето.

Азматически богослужебен чен при гл. ас. Даниел Йорданов 12.05.2011г.

Общи елементи между азматическата и монашеска вечерни
1.     Молитви на антифоните – молитвите на първите седем антифона в монашеската вечерня се четът от свещеника по време на предначинателния 103 Пс. Молитвата на 8 Антифон е молитва на „Входа”. Молитвата на Отпуста ( на Просителната Ектения) в монашеската вечерня е последна от Светилничните молитви, последната молитва на свещеника от предначинателния псалом. Главопреклоната молитва е на едно и също място и в двете вечерни.
2.     Ектении – съответствие в ектениите между двете вечерни се откриват като се сравнят възгласите им с възгласите на молитвите, които са четени по време на тези вечерни. Ектенията преди първия антифон отговаря на Великата Ектения в монашеската вечерня след катизмата. Сугуббата и просителната ектении са си на мястото и в двете вечерни.
3.     Псалмодия и химнография – на мястото на осемте антифона в монашеската вечерня е четенето на Катизмата. Пс.140 „Господи Воззвах к Тебе...” е общ и за двете.
4.     Прокимен – той е на същото място за съответните дни и в двете вечерни.
Ред на азматическата Утреня
Има три вида Азматическа Утреня: обикновена или ежедневна, празнична и възкресна. В първата и част повтаря същата схема като вечернята – осемте антифона с ектения и молитви. Втората и част е различна в зависимост от това дали е обикновен ден, празник или Неделя. Неделната и обикновената азматическа Утреня започват в двора на Църквата, а празничната на амвона. Предстоятелят дава началото с „Благословено Царство...” и след това следва ектения с молитва на първия антифон. След възгласа на молитвата певците пеят първия антифон, който има постоянни псалми – 3, 62 и 133 Пс. със същия припев както на вечернята „Слава Тебе Боже наш ...”. следва ектения с молитва на втория антифон и втория антифон, която е изменяема също както на вечернята. И така до осмия антифон включително на който се влиза в храма на амвона. В неделен ден вместо осемте антифона се пеят четири. Първият и още три които представляват 118Пс.(„Блажини непорочните в пътя...”) разделен на три части.
          Втората част на азматическата Утреня (когато има празник) от амвона певците пеят Евлогитариите („Благословен еси Господи...”), които са осма песен от Псалтира – песента на Тримата отроци в огнената пещ. Следва ектения с молитва на 50 Пс. и самия псалом със съответния припев, който е изменяем, обикновенно е тропара на Празника. Следва ектения с молитва на „Хвалите...” и след това Хвалитните псалми „Всякое дехание...” – последните три псалома със съответните припеви. Следва „Велико Славословие” – то е същото както днешното. На последното Светий Боже клира влиза в св. Олтар. Следва Прокимен и Утреното Евангелие. Останалата част е същата както на Вечернята, а именно Сугубба ектения, ектения с молитва за оглашените, Ектения с молитва за верните първа и ектения с молитва за верните втора, просителна ектения с молитва на отпуста и последното е главопреклонна молитва. Дяконът казва „С мир да излезем...”. При обикновената Утреня втората част съдържа само ектения и 50 Пс., ектения и Хвалитния псалом, и направо отпустителните ектении от Сугуббата нататък. Отпустът бил постепенен – първо се отпускали оглашените, а после верните.
Общи елементи между азматическата и монашеска Утрени
1.     Молитви – всички молитви от азматическата Утреня без главопреклоната се четът по време на Шестопсалмието и се наричат още „Молитви на изгрева”. Възгласите на тези молитви се повтарят в началото и в края. Днес главопреклоната молитва си е на същото място както преди.
2.     Ектении – ектениите на осемте антифона са разпределени между катизмите на Утренята и песните на канона. Ектенията пред Хвалите е на същото си място както и Сугуббата и просителната ектении.
3.     Псалмодия и химнография – на първия Антифон два псалма днес се намират в Шестопсалмието (това са първите два псалма – 3 и 62Пс.). Другите употребявани и днес са: 50Пс., Хвалитните псалми, Велико Славословие и прокимен преди Евангелието. Утренята която ной – много наподобява на азматическата е на Велика Събота. Евангелието се чете след Славословието. 118Пс.”Блажени непорочните” е общ и за двете Утрени.

Всенощна азматическа Панихида
Не се извършва всеки ден от годината, а само първата седмица от Великия пост и Великата Седмица от Понеделник до Петък. Извършва се около 20 -25 пъти годишно. Има общи елементи с Великото Повечерие. Всички ръкописи, които излагат реда, не обясняват реда на Панихидата през годината, а само през Великия пост. Панихида се извършва и в Петък от петата седмица от Великия пост. Молитвите в Панихидата се приписват на патриарх Герман. Тези молитви не са запазени в съвремените богословски книги. Защо монашеското богослужение е по – различно? Панихидата е след Вечернята без Вход, т.е. вътре в храма. След началното „Благословено Царство...” на свещеника се пее или чете 90Пс. „Който живее под покрива на Всевишния...”, който няма припев и се смята че е бил четен този псалом. Следва ектения с молитва на първия на Антифон. Певците пеят първия Антифон – 111Пс. с постоянен припев. Ръкопис „Holly cross” №40 (Св. Кръст) свидетелства ча Панихидата се е извършвала 28 пъти в годината. Следва ектения с молитва на втория Антифон и втори Антифон – 120Пс. с припев. Ектения с молитва на третия антифон и трети Антифон – 121Пс. с постоянен припев.
Ν.Β.  Когато служи презвитер, той кади храма на третия антифон, а ако служи архиепископ каденето става но първия Антифон. 
Следва 50Пс. с постоянен припев, прокимен, който е променлив и Евангелие. След Евангелието се пее песента „Безплотное естество херувимское...”. Следва Сугуба ектения с молитвата на отпуста и главопреклоната молитва, а след това дяконът отпускал народа с думите „С мир да излезем”...
          Азматическата Панихида отговаря на монашеското Повечерие и има общи елементи с него, а евангелския чин има паралел с евангелския чин от Утренята.
Общи елементи
Те са само Псалмодия и Химнография, тъй като молитвите на ектениите не са запазени в богослужебните книги.
1.     Псалом 90 и песнопението „Безплотное естество херувимское...”
2.     Евангелие – евангелията които се четът днес на Великото Повечерие на първата седмица от Великия Пост са Евангелията на Панихидата. Също така Евангелията, които се четът днес на Утренята от Понеделник до Четвъртък на Великата седмица отново принадлежат на Панихидата на тези дни. Единствено пълен кондак изпълняван в днешното богослужение е Боголодичния Акатист (кондак). От Петък на петата седмица е бил преместен в Съботата на Утренята от Великата седмица.
Ред на трето – шестия Азматически час
Службата се извършва само в делничните дни на Великия пост. Според св. Симеон Солунски трето – шестия час е отобраз на Литургията. Антифоните му наподобяват на Литургията, а вместо Евангелието в Литургията се чете от пророчествата на Исайя. Трето – шестия час няма паралел с монашеските часове, но псалмодията, химнографията и паримията му са прехвърлени в Шестия час от делничните дни на Великия пост. Молитвите не са запазени в богослужебните книги. Този час следва последованията от всички азматически последования. Според свидетелството на св. Симеон Солунски трето – шестия час са се изпълнявали без светлини и свещи, защото е времето когато Господ Иисус Христос бил извеждан към Голгота. Според неконстантинополски евхологии молитвите са казвани на колене. Трето – шестият час е започван от амвона. Свещеника: „Благословено Царство...” и следва молитвата на първия Антифон и след възгласа ѝ певците пеят първия Антифон – 24 Пс. „Господи към Тебе въздигам душата си...”. След това има молитва на втория Антифон – 26 Пс.”Господ е моя светлина и мое спасение...” с припев Алилуйя (три пъти), а някога в „Св. София” е било два пъти (така са го пеели). Ектения на третия Антифон с молитва на Антифона и третия Антифон е 100 Пс. с припев „Спаси ни Сине Божий...”. На Пс. 100:6Б „Който ходи по път непорочен, той ще ми служи...” се извършва Вход от амвона към св. Олтар. Следва ектения с молитва на „Входа” и певците пеят тропара вместо „Святий Боже...”. Следва прокимен, след това четене на пророчествата от Исайя и започва втория прокимен, Сугубба Ектения, ектения с молитва за оглашените, ектения с молитва към готвещите се за св. Просветление (през Великата седмица), ектения с молитва за Верните първа, ектения с молитва за Верните втора и Просителна ектения с молитва на отпуста, и главопреклоната молитва. Дякона отпуска народа с думите: ”С мир да излезем...”  
Общи части
Паралела между Литургията на Оглашените и трето – шестия час ( за него говори св. Симеон Солунски). Схемата на Литургията на Оглашените е взета от този трето – шести час, а не обратно.
Как се разпределят 64 – те Антифона в Утренята и Вечернята? – това не е представено в труда на Благой Чифлянов, но присъства пълна схема в труда на Михаил Аранс.
Химнографски форми
1.     Антифон – представлява пеене на Псалм или част от него като след всеки стих се повтаря един и същ припев. Всеки един стих завършва със „Слава..., И Нине...”, след което препева се изпява за последно. Понякога припева „за последно” се изпява друг припев, най – често някой тропар. Названието на Антифона произлиза от начина му на изпълнения при който двата хора се редуват на всеки стих (т.е. пеят ги Антифонно). Припевите на Антифоните обикновено са кратки изречения: алилуйя или Слава Тебе Боже или Молитвами Богородици Спасе, спаси нас; Услиши мя Господи; Тебе подобает песън Богу. Към някои антифони са употребявани и по – големи припеви, а именно това са най – често Тропарите.
2.     Тропар – той е еднострофично произведение в определена ритмика, което е свързано пряко с деня или за празника, който се отнася.
3.     Прокимен – названието означава „Преди текст”. Представлява пеене на псалми или няколко стиха от псалми с припев стих от същия псалом.
4.     Алелуйар – пеене на псалм или стихове от псалм с припев Алилуйя (трижди). Прокименът и Алелуйарът никога не завършват сас „Слава и Нине...”.
Азматически елементи засвидетелствани в старобългарски паметници
Ененски Апостол №1114 от Народната Библиотека свв. Кирил и Методий и Супрасълски сборник.
Енински Апостол – има указания за периода от Неделя на Митаря и Фарисея (36 Неделя след Петдесетница) до края на Цветния Триод. Запазени са само 37 листа. Неделята на Митаря и Фарисея преди не е влизала в Триода, а периода е започвал от Неделята на Блудния син. Има и част по Синаксара от 01 Септември – това е новата година за Константинопол – на този ден се е правило лития до форума. Чина на литията се явява в този Апостол.
08 Септември – лист 30а „въ навечерие” – азматически начин на изказване (изписване). Ръкописът свидетелства в славянска книга за съществуващ азматичен чин.