Предпразнични трипесници на св. Климент Охридски
Непреводни оригинални старобългарски песнопения – те се установяват по наличието на акростих. Съдаржат следната фраза „ Климента пясни – песни на Климент – предпразна трипясна празнична осмогласна” – 6 трипеснеца за всеки един от дните. В гръцки ръкописи има данни, че предпразненството на Рождество Христово е започвало още от 18.12., при св. Климент е установена датата на предпразненството 19.12. – „Младенец става предвечното Слово”... – от текста на трипесниците. Клудов 166 – освен него има още 5 преписа. Едно издание предназначено за студенти е „Слова и служби на св. Клемент Охридски” – там е използван този препис и редактиран. В същата книга има превод на текстовете на новобългарски език. Подобни предпразнични Трипесници има и за Богоявление. – те са запазени в Миней за месеците Януари и Февруари – РГАДА, и в Скопския Миней който се съхранява в НБКМ.
Трипесници на св. Климент Охридски - тези два ръкописа съдържат 3 трипеснеци за Богоявление – за 02.01.;04.01.;05.01. „Троице свята просвети мя с[вятом]...святозарно пяти...” – акростиха е ямбически 12 срички, автора със сигурност е св. Климент Охридски.
Йосиф Песнописец също има за предпразненството на Рождество Христово и Богоявление – това узнаваме по акростиха в който е написано неговото име.
Освен трипесници предпразничните служби за предпразненство на Рождество Христово и Богоявление имат и стихири. За Богоявление стихирите започват да се пеят още на 31.12. – азбучни стихири. Два цикъла на св. Роман Сладкопевец на 6 глас. по подобен „Ангелски предидите сили...” – акростиха гласи „Хвалебни песнопения на Роман” Запазен е в шест или седем ръкописни книги.
- РГАДА – първия цикъл от 36 стихири
- Втория цикъл е за Рождество Христово
За Богоявление – два цикъла – единия е 36 стиха запазени, а другия има нарушения на текста. Във втория цикъл се вижда, че има стихири за след празненство на Богоявление – период от 8 дни след празника. Има общо четири цикъла – два за Рождество и два за Богоявление.
По сравнение на акростисите с азбучната молитва на еп. Константин Преславски се вижда че автора им е или Константин Преславски или св. Климент Охридски. Молитвите са написани по молитвите на глаголическата азбука на св. братя.
Ръкопис от 12-13в. – втори цикъл пред Кръщение, сега ще се запознаем със първия цикъл стихири пред Кръщение(цикъл стихири).
Цикълът съдържа акростих който гласи „Хвалебни песнопения Константинови” 24 на брой от 01.01. Тези стихири на еп. Константин са също предпразнични. Оказва се, че предпразничните трипесници на св. Климент, а стихирите са на еп. Константин. От тук личи, че те са работили заедно. Единия съставя трипесници за Рождество, а другия за Богоявление. Единия стихири за Рождество, а другия за предпразненството на Богоявление. Повече по този въпрос може да се прочете статията в списание Старобългарска литература, №31, С., 1999г.
Празнични служби
За Рождество Христово има канон на еп. Константин Преславски. Във византийската химнография има един канон на св. Козма Маюмски, а втория е на св. Йоан Дамаскин – създаден по образеца на старобългарската квантативна система. 12 сричков(на четиристишие) – редуване на дълги и кратки срички. Този химн с красноречиви стихове прославя празника. Изграден на тоническото стихосложение – на св. Козма Маюмси – автора е бил труден за превеждане ( за св. Йоан Дамаскин се има предвид).
„Канон Константином попом” – образуван е от началните думи на всеки един стих от всеки тропар без ирмосите. „Родения Христос славете всички славяни, защото ... слезе самия Христос”. Повече по това произведение в сп. Палеобулгарика, кн.4, 1998г. – Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. – преписи на този канон има в Скопския Миней, Хлудовия сборник166, 164 и БАН23. В отделните преписи има някои различия. Има граматически промени. ( един стих има 12 срички, ако не това е знак, че преписвача е объркал превода - сричките). Съдържанието е формолировка за целта на Боговъплъщението. Иисус Христос е наречен „Втори Адам” – Нов Адам и т.н. „ Сега Ти се яви от пречиста Девица...сега стана равен на нас човек” – догматическо съдържание и то в ритмика. Спазена е формалната страна на гръцкия образец. Този канон има много сходства с канона на св. Йоан Дамаскин, но св. Константин приписва за свое авторство, защото го е превел.
Канон за Богоявление – той е плод на колективното творчество на някои от учениците на светите братя. Това разбираме от акростиха – „Богоявлението Ти възпявайки Христе славим”. Текста е построфен от Скопския Миней.
Канон за следпразненство на Богоявление на св. Климент Охридски. Това се вижда от акростиха „КЛИМ”. Тези песнопения се изпълнявали до средата на Xв. И сигурно при цар Петър престават да се преписват и разпространяват, но Слава Богу, че това не е станало навсякъде. Този канон е открит и публикуван от Анатолий Турилов.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ХИМНОГРАФСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ
1. За ризата и пояса на св. Богородица (02.07. и 31.08.) – съставена е от св. Климент Охридски – 13в.в Празничния Миней 113 съхраняващ се в НБКМ. Акростиха в службата гласи „Климент” – текста е публикуван в фототипното издание на Минея. Възпяват се богородичните одежди които се пазят във Влахернския Храм. Йосиф Химнописец и Георги Никомидийски и други автори имат канони за този празник. Св. климент Охридски е създал възхвала за ризата и пояса, и за двата дни. В канона се възпява и Успението на св. Богородица. Той е възникнал когато се есъздавал химногравският цикъл за Успение Богородично.
2. Анатолий Турилов открива канон за Успение Богородично от св. Климент – „Славяноведение №2, 1999, Мошкова, Л. И Турилов, А. В девета песен има акростих който гласи „КЛИМ”.
3. За предпразненството на Успение Богородично(14.08). В службата има Трипеснец с акростих: „Константин”. Тя е запазена в два ръкописа – единия се съхранява в Париж, а другия в НБКМ. Повече по този въпрос може да се прочете в списание Палеобулгарика, №3, 1995. Еп. Константин пише предпразничен трипеснец, а св. Климент съставя канона за самия празник Успение Богородично. В канона –на втори глас - за св. Методий в молитвата към светеца „Нине припадаю учителю свети Методие, молимся тебе умаленое се пяне приеми...” има прилика с молитвата за св. Богородица ( от канона за Успение). Това показва кой е автора на този канон.
4. За Въведение Богородично(21.11.) – съдържа анонимен акростих: „Приеми пречиста пясън внесении твоего... – Приеми пречиста песента на твоето внасяне!”. Повече по този въпрос виж в книгата на Стефан Кожухаров „Проблеми на старобългарската поезия”, темата Канон за Въведение Богородично. Няма автор, но се предполага че е от кръга на кирилло-методиевите ученици.
За празниците Рождество Богородично (08.09.) и Събор на св. Богородица (26.12.) няма зяпязени канони.
Има Богородични канони и в Октоиха от св.Климент.
СТАРОБЪЛГАРСКИ КАНОНИ ЗА ПО – ПОЧИТАНИ СВЕТЦИ ПРЕЗ ЦЪРКОВНАТА ГОДИНА ( ПО РЕДА НА КАЛЕНДАРА)
1. Събор на св.арх. Михаил (08.11.) – в канона за св. архангел Михаил има акростих, който съдържа името „Константин” -„ Достойно е да се възпява архистратига, Константин!”. Канонът се чете от двата ръкописа – единия публикуван от Кожухаров по Скопския Миней, а другия в Пратков Миней (Белград).
2. Св. ап. Андрей Първозвани (30.11.) – канона е от св. Наум – това е единствената творба запазена под името на св. Наум Охридски. Акростиха гласи: „ Първият Христов апостол възхвалява смиреният ( нищият) Наум”. Повече в „Проблеми на старобългарската поезия.” Кожухаров, Ст., „Св.Наум”. Има няколко преписа ръкописи с този канон:
- Първия препис е от Минея в Зограф – 13в.
- От Клудов Миней 166 – 14в.
- Ръкопис № 163 съхраняван в НБКМ от 15в. – текста е примесен с канона на св. Йоан Дамаскин.
- Турилов, А. – препис на руска почва от 15в.
- В Белград се пази друг ръкопис.
Преписвача е написал „Пръвоаго”, което в оригинал е било написано „Първозванаго” – изпуснал е букви. Явно този канон е имал и втора песен. Това се разбира по ирмосите. Същата комбинация на ирмосите е и в един канон на св. Йосиф Песнописец. Там се вижда и втора песен. Поради наложената практика втора песен да не се изпълнява, явно и преписвачите затова не са я преписвали.
3. Преп. Евтимий Велики (20.01.) – по древноруски ръкопис от 11в. се вижда акростих, който гласи „КЛИМ”. Акростиха е открит в девета песен от канона. По – късно започва да се приписва за възхвала на други светци, като св. Йоаким Осоговски – заменяло се името Евтимий с Йоаким ( модела е като обща служба за преподобен). Това се вижда от ръкопис в НБКМ.
4. Пренсяне мощите на св. Йоан Златоуст ( 27.01.) – има запазена цяла служба, в стихирите на „Господи Воззвах” стои името на св. Климент. Според Стефан Кожухаров тази служба е съставена от св. Наум Охридски, а според проф. Попов е на св. Климент. Стихирите и канона са на един и същ глас. в Драгановия Миней има акростих „КЛИ[М]”. Още в първата стихира стои думата „златозарнаго”, която е един от светлинните епитети използвани от св. Климент.
5. Канон за св. Симеон Богоприимец (03.02.) – акростих „просвети” – според проф. Г. Попов това е също произведение на св. Климент охридски. За 30.01. се среща също служба за св. цар Петър Български.
6. Канон за св. Алексий человек Божий (17.03.) – има акростих „КЛИМ” в IX песен от канона.
7. Канон за св. Аполинарий Равенски, св. Тивериополски Мъченици( паметта им се чества в Струмица) – там също е поместен канон на св. Климент Охридски( акростиха „Климент” е поместен в осма и девета песни).
8. Анонимни(общи) служби на св. Климент – този цикъл е поместен в ръкопис от 12 – 13в. пазен във Виена. Възстановен е по по – късен ръкопис от 14в.(Боню Ангелов), пазен в НБКМ. Старобългарските текстове са запазени в оригинал по Виенския ръкопис. Акростиха е намерен в обща служба за светител. В този цикъл има отделни служби за мъже и жени мъченици. Има и общи „Слави...” на св. Климент. Те се съгласуват по същия начин, но се сменя само името. Това което е издадено, е публикувано от Йордан Иванов – „Български старини из Македония”.
N.B. Името на св. Иван Рилски се среща в преписи от Драгановия Миней. Това намира проф. Иван Добрев, като предполага, че житието на св. Иван Рилски е от гръцки оригинал и транформирайки го на гръцки език открива акростих с името на „Георги Скилица”, следователно тази служба не е възникнала веднага след смъртта на светеца, а през 12в.
Има установени песнопения и в Октоиха. Този въпрос не влиза в конспекта за изпита.