„ Науката без религията е саката, а религията без науката е сляпа!” (Шекспир)
„Вярата е опровергана от науката.” „Науката доказва, че няма Бог.” „ Съществува само този земен свят, няма рай, няма ад, няма задгробен живот, един образован човек не може вече да вярва в него.” През втората половина на ХІХ в. в началото на новото столетие отношението между естествените науки и религията е предимно конфликтно и много често враждебно[1]. През време на комунизма съществуваха подобен род изказвания, които се насаждаха сред обществото. Всички знаем, че в близкото минало официалната идеология на комунистическата държава се стараеше да насади в съзнанието ни (още от училищната скамейка), че вярата и науката са несъвместими[2]. Така мислят и говорят в днешно време и мнозина. В широки кръгове можем да срещнем убеждението, че науката била против вярата, че или я била напълно оборила или направила несигурна и изтласкала на заден план[3]. Ще се постарая да представя една по – ясна визия на отношението между религия и наука, като смятам, че те трябва да съществуват паралелно една с друга без да се противопоставят.
Търсенето на научни доказателства в подкрепа на съществуването на Бога не означава непременно, че човек трябва да е атеист. Напротив, считам, че тези доказателства и научни разсъждения от областта на теоретичната физика, които предлагам, имат своето място и биха били полезни както за теистите, така и за атеистите. Именно в симбиозата между двете е възможно да се постигнат много добри резултати.
При различните религии тези неща стоят по различен начин. В много от тях има силен митологичен елемент и наистина са трудно съвместими със съвременния мироглед на науката. При християнството обаче не е така. Бих казал, че модерната наука е създадена на основата на библейски принципи. Голяма част от хората, които наричаме бащи на модерната наука (като Кеплер, Галилей, Бойл, Линей и др.), са били християни.
За разлика от Православната Църква, която, спазвайки вековната традиция на невмешатерство в „държавата”, Римокатолическата Църква сякаш, напротив, проявява непрестанен интерес към съвременните постижения на науката; на свой ред още през 1960г. тя официално прие теорията за Големия взрив, което е обсолютно невежество от нейна страна. С този акт Римокатолиците приеха обсолютния креационизъм[4]. Въпросът в случая е не дали този акт е правилен, погрешен, прибързан и т.н., а че науката се развива, и то с бързи темпове, и богословите и Църквата според силите си трябва да следят и вземат участие в този процес, като анализират правилността на даденото научно откритие или хипотеза.
Науката се развива и търси ( за съжаление често пъти без Бога ), тя иска да открие пълна единна теория за всичко. А това ще стане единствено и само ако се разбере Вселената и целесъобразието в нея. Когато това стане (ако стане), всички ще сме в състояние да имаме известно разбиране на законите, които управляват космоса и които пряко или косвено са отговорни за нашето съществуване.
Но кой сътвори „Видимия свят”? Или може би Вселената, или Действието, което я е сътворило, са съществували винаги и не е било необходимо да бъдат сътворявани? Принципно има две мисловни направления, които от древност спорят по тези въпроси. Според религиите на християнска основа Вселената е сътворена в близкото минало. Архиепископ Ъшър (17 в.) пресмята годините от сътворението на света като 4004 пр. Хр. Съвремената креационистка наука подкрепя тази идея с мисълта че човешката раса еволюира бързо в културата и технологията. От тук се появява аргумента, че не е възможно да сме съществували прекалено дълго; иначе би следвало да сме осъществили много по голям прогрес от сега постигнатия. Другото направлание от учени подкрепят Аристотеловата идея, Вселената изобщо да има начало, тъй като това предполагало Божествена намеса, като предполагали че Вселената ще съществува вечно. И науката и религията ни водят към излизане от невежеството. И двете се стремят към откриването на истината; Науката относно външния свят и природните закони; Религията относно целта на живота и духовните-морални закони. Това са две страни на монетата. Но както религията трябва да се оттърси от някои фанатични идеи, така и науката трябва да се оттърси от фанатичния атеизъм[5].
Подобно на марксическия светоглед, подкрепящ дарвинизма, който до неотдавна твърдеше, че човекът е произлазъл от маймуната( за която си идея и самия Ч. Дарвин в края на дните си се отказва) и че Вселената е вечна и безкрайна, за съжалиние нито едното, нито другото оспяха да се докажат[6]. В последно време медиите съобщиха отново за неуспешния опит да се докаже истинността на „Големия взрив”. Един дългогодишен труд и много похарчени пари за една обезсмислена теория! За нас остава утешението, че Бог ни е открил това, което е необходимо за спасението ни, другото явно не ни е нужно.
Хилядолетия преди човешкият ум да дръзне да се занимава с непостижими за него идеи, в Св. Писание е написано „ В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят и като наметало Ти ще ги промениш – и те ще се изменят; но Ти си Си все Същият и Твоите години няма да се свършат...(Пс.101:26–28)”. Учението на Св. Писание не противоречи на науката. Нещо повече, основните закони на науката и в частност научните приложени изобретиния са заложени под различна форма в Библията или в самото Творение хилядолетия преди тези закони и изобритения да станат факт. В този смисъл, човек открива нещо, което вече е било създадено. Науката трябва да се гради върху това, което Творецът е заложил в Своето Творение и открил в Писанията. Човека открива неща, вече съществуващи[7], но не всичко ни е дадено да знаем и трябва да сме сигурни, че нашата несъвършена природа много неща не може да осъзнае и усети.
„Научният мироглед, претендиращ за универсална парадигма, заменяща религията, не се състоя!” – тези знаменателни думи произнася президентът на Руската Академия на науките акад. Юрий Осипов на състоялия се през 1998 г. Всемирен Руски Народен Събор. И по нататък той отбелязва, че след промяната във фундаменталните представи за пространството, времето и причинността, след появата на теорията за относителността и квантовата механика, светът вече не изглежда като абсолютно детерминирана машина, в която Бог просто няма място. Например, научната космология днес поставя въпроси за произхода на Вселената, които отдавна са решени в теологията. Имало ли е нещо преди момента, когато времето е било равно на нула? Ако не, откъде въобще е произлязла Вселената? И учените стигат до извода, че Бог съществува.
Както смята акад. Осипов, създаването на каквато и да е стройна научна система неизбежно води до мисълта за съществуването на Абсолютното Битие или Бог. Още по-категорична в това отношение е световноизвестният учен акад. Н. П. Бехтерева: „Целия си живот посветих на изучаването на най-съвършенния орган – човешкия мозък. И стигнах до извода, че възникването на такова чудо е невъзможно без Твореца.“ Днес по целия свят започва сближаването на науката и религията. Учените вече са се убедили, че Библията е източник на истински знания и че единственото, което може да спаси хората от злоупотреба с научно-техническия прогрес, е нравствеността. Онази нравственост, която бе провъзгласена в Планинската проповед на Иисус Христос[8].
И така в основата на всяко познание и на всеки опит стои нещо необяснимо, което чисто и просто се приема, но не може да се обясни. Само една част на реалния външен свят, на предметите в природата, може да бъде опозната, за която част са валидни същите закономерности, които важат за принципите на мисленето, на нашия ум[9]. Всеки учен опитващ се да обясни деиствията и закономерностите в природата без намесата на Бога, с течение на времето разбира, че напразно се е борил и съществувал в Битието. Много от гениите измислили дадена теория без намесата на Бога узнават празнотата и ограничеността на своя ум. Ако открием единна теория за Вселената, тогава всички ние ще сме в състояние да разсъждаваме върху това защо съществува Тя. Ако открием отговор на този въпрос, то това ще бъде триумф за цялото човечество. Тогава човечеството ще е по-близо до Бога от когато и да е, защото тогава, макар и отчасти, ще знаем намеренията на нашия Създател. Тази тема би следвало да бъде подложена на един по сериозен изследователски труд, който да допринесе за сближаването на науката със религията.
Науката може с течение на времето да се опита да докаже една безсмислена теория за Големия взрив, но едно не може да докаже, силата и тричината на това да се случи. Православието има отговор на този и от друг род подобни търсения, а той е първопричината на всичко и всички е Бог. Той движи всичко във всички. Дървото което разсте, след това изсъхва и накрая изгнива – този процес на развитие именно е поддържан от Бога, затова ние не обожествяваме природата, защото и тя като нас е от Бога поддържана! Не напразно философията дастига до определението за Бога, че Той е Тренсцендентен и Иманентен. Бог е във света и извън него. Бог твори света с енергията Си, като с нищо не отнима от Своята Същност.
Използвана литература:
1. Маджуров, Н. Науката против вярата ли е?. Сп. БМ, бр. 4, 1997
2. Ралчевски, М. Единна теория на всичко. Сп. БМ, бр. 3-4, С. 2003
3. Хартман, М. Природознание и религия. Сп. БМ, бр. 4, 1997
4. Християнска етика(9 – 12 клас) – съст. и ред. Киров, Д., Свиленов, Д., Коруджиев, Д., изд. Слънце
INTERNET ресурси:
http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=429 [2] http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=429
[4] Ралчевски, М. Единна теория на всичко. Сп. БМ, бр. 3-4, С. 2003, с. 117
[6] Ралчевски, М. Единна теория на всичко. Сп. БМ, бр. 3-4, С. 2003, с. 122
[7] Християнска етика(9 – 12 клас) – съст. и ред. Киров, Д., Свиленов, Д., Коруджиев, Д., изд. Слънце, с. 46
[9] Хартман, М. Природознание и религия. Сп. БМ, бр. 4, 1997, с. 31
Здравейте, Ганчо Николов. Цитатът, с който започва статията е много мъдър, но е от Айнщайн.
ОтговорИзтриване